Определение № 1002 от 07.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11090/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Т. Т. с [ЕГН] и с постоянен адрес в гр. Варна, [адрес], против Определение № 3848 от 12.04.2024 г., постановено по адм. дело № 2391 по описа на Административния съд – Варна за 2023 година. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на П. Т. против Заповед № 201/15.10.2012 г. на кмета на район „Младост“ при Община Варна за определяне на места за разхождане на кучета – домашни любимци на територията на район „Младост“ в частта й по т. I.2 за определяне на такова място в ж.к. Възраждане – III микрорайон, в част от поземлен имот (ПИ) с идентификатор 10135.3511.273, изменена със Заповед № 201-1/17.10.2012 г. на кмета на район „Младост“ при Община Варна, с искане за обявяването й за унищожаема, като производството по делото е прeкратено. Частният жалбоподател твърди недопустимост, евентуално неправилност на атакувания съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3, предл. второ и трето АПК. Иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кметът на район „Младост“ при Община Варна не изразява становище по частната жалба в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран от П. Т. с жалба и уточнение към нея, вх. № 2936 от 28.02.2024 г. (от л. 95 до л. 99 от първоинстанционното дело), с която се иска прогласяването за нищожна, а в условия на алтернативност – да се установи незаконосъобразността – на Заповед № 201/15.10.2012 г. на кмета на район „Младост“ при Община Варна в частта й по т. I.2 за определяне на място за разхождане на кучета – домашни любимци в ж.к. Възраждане – III микрорайон, в част от ПИ с идентификатор 10135.3511.273, изменена със Заповед № 201-1/17.10.2012 г. на кмета на район „Младост“ при Община Варна. Преценил е жалбата на първоинстанционния и частен жалбоподател за процесуално недопустима за разглеждане по същество. По отношение твърдението за незаконосъобразност до степен на унищожаемост на оспорения акт и като отчел начина му на съобщаване (чрез публикуването му на Интернет страницата на район „Младост“ при Община Варна), съдът се е мотивирал, че предвид датата на подаване на жалбата против заповедта до съда – 27.10.2023 г., е преклудирана възможността за обжалването й като унищожаема. Посочил е, че законоустановеният в разпоредбата на чл. 179, предл. първо АПК 30-дневен срок за обжалване на общи административни актове, каквато е процесната заповед, е изтекъл на 19.11.2012 г., след която дата същата е влязла в сила като стабилен акт, пораждащ регламентираните с него правни последици. На следващо място съдът е обсъдил наличието на правен интерес за Т. за оспорване на атакувания общ административен акт. Счел е, че жалбоподателят не установява наличието на такъв, като Заповедта няма правопроменящ, правопрекратяващ и/или правопогасяващ ефект по отношение на неговите лични права и законни интереси. Приел е, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства по отношение на защитната си теза, че като родител е възпрепятстван да разхожда свободно детето си в тази част от имота – публична общинска собственост с идентификатор 10135.3511.273, която е извън обособената кучешка площадка. Като съобразил представената по делото комбинирана скица и извадки от кадастралната карта и регистри за района, в който попада жилището на детето на жалбоподателя и кучешката площадка (л. 80-81, пак там), се е аргументирал, че за кучешка площадка е обособена само минимална част от ПИ с идентификатор 10135.3511.273, а останалата част е за свободно ползване от гражданите, вкл. от жалбоподателя. Подчертал е, че лицето не твърди наличието на инциденти извън или в кучешката площадка. Излагайки съображения, че доколкото обособяването на конкретно пространство за кучешка площадка задоволява нуждите на населението на общината, отглеждащо домашни любимци със зона за разхождането им и същевременно ограничава същите да извършват свободно това в останалите части от процесния имот, е счел, че спрямо Т. е налице позитивен административен акт, който не подлежи на обжалване. Посочил е също така, че частта от имота, обособен като кучешка площадка е ограден с оглед да се гарантира безопасното ползване на останалата част от имота, като с предвидената площадка Община Варна е осигурила безопасно ползване на останалите площи – паркове и зелени пространства. Приел е, че жалбоподателят не е ограничен да ползва останалите части от ПИ с идентификатор 10135.3511.273, ако прецени че това е най-подходящото място да разхожда детето си. Съдът е изложил още едно съображение, за да мотивира липсата на правен интерес за Т. да оспорва Заповед № 201/15.10.2012 г. на кмета на район „Младост“ при Община Варна в частта й по т. I.2. Обсъждайки доводите на жалбоподателя, свързани с отглеждането на детето му, е приел, че детето на Т. е родено през [заличен текст], а той депозира жалба срещу оспорения акт през 2023 г., същият не аргументира, че в правната му сфера са настъпили неблагоприятни правни последици заради действието на Заповедта в периода от 2015 г. до 2023 г. Според съда, към настоящия момент, тезата на Т. е подкрепена със съображения само за хипотетични негативни последици в правната му сфера. С тези мотиви съдът е оставил без разглеждане жалбата на Т. против Заповед № 201/15.10.2012 г. на кмета на район „Младост“ при Община Варна в частта й по т. I.2, изменена с негова Заповед № 201-1/17.10.2012 г. Върховният административен съд преценява определението като валидно и допустимо, но неправилно в частта му, в която жалбата на П. Т. против Заповед № 201/15.10.2012 г. на кмета на район „Младост“ при Община Варна в частта й по т. I.2, изменена с негова Заповед № 201-1/17.10.2012 г., с искане за прогласяването й за нищожна е преценена, като недопустима, поради липсата на правен интерес за лицето. Съобразно чл. 147 АПК, приложим по казуса по силата на препращащата разпоредба на чл. 184 АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. на Върховния административен съд по тълк. дело № 1/2012 г., при оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност, правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата, т.е. към момента на подаване на първоинстанционната жалба. Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове (чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ)), поради което, в нарушение на материалния закон, първоинстанционният съд е формирал извод, че правният интерес на Т. да подаде жалба с искане за прогласяване на нищожност на Заповед № 201/15.10.2012 г., следва да се преценява, считано от годината на раждане на детето му. Обратно на приетото от решаващия състав на Административния съд – Варна, настоящият състав на Върховния административен съд преценява, че за П. Т. е налице личен, пряк и непосредствен интерес от оспорване на Заповед № 201/15.10.2012 г. на кмета на район „Младост“ при Община Варна в частта й по т. I.2. по отношение на нейната валидност. Интересът му произтича от следното: лицето е жител на гр. Варна и се легитимира като баща на дете, живущо в [жк], III—ти микрорайон, в бл. [номер], южно от който в тревна площ, част от ПИ 10135.3511.273, е обособена кучешката площадка. Обосновава интереса си с твърдения, че достъпът до бл. [номер] се осъществява през ПИ 10135.3511.273 и че е ограничено правото му да ползва тази част от имота, в която се намира процесната площадка, доколкото въпросната част е общо достъпна, както и с други доводи за незаконосъобразност на регламентираната "кучешка площадка" в нарушение на правилата и изискванията на ЗУТ. Поддържа, че регламентираният в заповедта обект пречи на нормалното ползване на имота, в който е предвиден и който съобразно местонахождението си, следва да се урегулира за широко обществено ползване - като паркове и градинки, места за паркиране или подземни паркинги и площадки за игра, които следва да са общо достъпни. В допълнителни уточнителни молби, представени по делото в отговор на разпореждания на съда, с които са изисквани уточнения от жалбоподателя на жалбата му, Т. поддържа и възражения за създавани смущения от площадката за кучета и експлоатацията й, свързани с околната среда, хигиената и отразяването им върху хората. Тези възражения в жалбата, както и твърдението, че детето на жалбоподателя живее в близост до обекта, с което той има контакти и на което е длъжен да осигури разходки и игри, обосновават прекия му интерес от оспорването с твърдения за нищожност на заповедта в посочената от нея част. Твърдението, че заповедта в оспорената й част касае имот общинска собственост, както и от съдържанието й, я определя като акт на кмета по управление на общинска собственост (чл.8, ал.11 от Закона за общинската собственост), който подлежи на оспорване по аргумент от самата разпоредба във вр. с чл.45, ал.1 и ал.12 ЗМСМА. Законодателят изрично е допуснал възможността за контрол за законосъобразност по реда на АПК върху този управленски акт. Правото на оспорването е обусловено от наличието на правен интерес за оспорващия, тоест, актът да нарушава или застрашава негови права, свободи или законни интереси. В конкретния случай, този интерес се обосновава със задължението на общината, на което кореспондира правото на жителите й, за осигуряване опазването на жизнената среда и установените здравни изисквания, произтичащо от чл.31 от Закона за здравето, както и от Закона за ветеринарномедицинската дейност. По тези съображения, настоящият състав на Върховния административен съд преценява за неправилна преценката на първоинстанционния съд за недопустимост, на основание чл. 159, т. 4 АПК, на оспорването на Заповед № 201/15.10.2012 г., като нищожна. В тази част, обжалваният съдебен акт следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по съществото на спора относно валидността на заповедта. В останалата обжалвана част определението на Административния съд – Варна е правилно. Съгласно чл. 159, т. 5 АПК, жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство същото се прекратява, когато оспорването е просрочено. В случая, както е посочил първоинстанционният съд, срокът за оспорване на Заповед № 201/15.10.2012 г. на кмета на район „Младост“ при Община Варна, като общ административен акт, се определя съгласно разпоредбата на чл. 179 АПК, по силата на който общите административни актове могат да се оспорят в едномесечен срок от съобщението за издаването им или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството пред административния орган. По делото е доказано, че издаването на процесната заповед е съобщено чрез публикуване на съобщение на електронната страница на район „Младост“ при Община Варна на 19.10.2012 г. в 08:53 ч. – https://www.varna-mladost.com/news.php?lng=bg&pg=&id=33. Следователно срокът за надлежно упражняване на правото на жалба от всички лица, които се считат засегнати от нея, но не са участвали в производството по издаването й, какъвто е първоинстанционният и частен жалбоподател, е едномесечен и тече от 19.10.2012 г., съответно изтича на 19.11.2012 г. – понеделник, присъствен ден. Няма спор между страните, че жалбата до първоинстанционния съд е подадена на 27.10.2023 г., т.е. повече от 10 години след изтичане на срока за оспорване. Обстоятелството, че Т. е разбрал за издадената заповед с изпращането на писмо-отговор до него от заместник-кмета на Община Варна, рег. № СИГ23004625BH_006BH/13.09.2023 г., т.е. на дата, различна от оповестяването на заповедта, е ирелевантно за преценката по чл. 179 АПК. Просрочието на оспорването съставлява процесуална пречка за допустимостта на съдебноадминистративното производство, за която съдът следи служебно и чието наличие осуетява възможността за успешно провеждане на съдебната защита. Изтичането на преклузивния срок за обжалване погасява самото процесуално право на жалба. Горното обуславя наличието на хипотезата по чл. 159, т. 5 АПК, във вр. с чл. 184 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия