Определение № 9636 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9352/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК. Образувано е по частна жалба на Л. С. Г., действащ чрез пълномощника адв. Левашка, срещу определение № 7067 от 25.06.2025 г., постановено по административно дело № 168/2025 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена молбата му за присъждане на деловодни разноски. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че е нарушен чл. 143, ал. 2 от АПК, защото жалбоподателят има право на разноски и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения акт. Обосновава теза за неправилна преценка на съда относно доказването на разноските. Навежда доводи, че е налице реална фактическа и правна дейност от страна на процесуалния му представител, и че в случая е нарушена забраната за дискриминация. Моли оспореното определение да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се уважи молбата му за присъждане на разноски, като му се предостави и възможност да представи списък на разноските в срок, определен от съда. Ответникът Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) изразява становище за правилност на оспореното определение и моли то да бъде потвърдено. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение, подлежащо на инстанционен контрол. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Варненския административен съд е образувано по жалба на Л. С. Г. срещу експертно решение (ЕР) № 92453/153/19.12.2024 г. на специализиран състав на НЕЛК. С последващо решение № 90507-32/11.03.2025 г. НЕЛК е отменил обжалваното пред Административен съд – Варна решение от 19.12.2024 г., което е квалифицирано от първоинстанционния съд като оттегляне на акта. Поради това и на основание чл. 159, т. 3 от АПК съдът е оставил без разглеждане сезиралата го жалба на Г. и е прекратил производството по делото. На 25.06.2025 г. с обжалваното по настоящото дело определение Варненският административен съд е отхвърлил молбата на Л. Г. за присъждане на деловодни разноски. Изложил е съображения, че: Г. е бил освободен от задължение по заплащане на държавни такси, поради което той не е направил такъв тип разходи; той не е представил по делото писмен договор за правна защита, сключен между него и адв. Левашка, а е депозирал единствено адвокатско пълномощно, поради което няма събрани писмени доказателства да е заплатил адвокатско възнаграждение. Проверяваното определение е валидно, допустимо и правилно. Доводите на частния жалбоподател за противното не могат да бъдат споделени. На първо място, липсва твърдяното нарушение на чл. 143, ал. 2 от АПК. Действително тази разпоредба предвижда, че жалбоподателят има право на разноски и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения акт. Такива обаче му се дължат, ако извършването им е доказано, а в случая това не е така. Съдът по никакъв начин не е препятствал страната да представи списък с разноските, което не е сторено, следователно позоваването от жалбоподателя на нарушена забрана за дискриминация в случая е неуместно. При това положение е без значение, че Г. е представляван от адвокат по делото. От друга страна, преценката относно наличието на реална фактическа и правна дейност на адвоката се извършва по обективни нормативно уредени критерии от съдебния състав, а не по субективното виждане на страните. Освен това, извършването на такава дейност от процесуалния представител на страната само по себе се не обуславя присъждане на разноски за адвокатски хонорар, след като заплащане на адвокатско възнаграждение не е доказано. Предвид изложеното настоящият тричленен състав споделя решаващия извод в проверяваното определение, че не се налице предпоставките за допълване на постановения от първоинстанционния съд прекратителен съдебен акт в частта му за разноските, поради което оспореното определение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,