Решение № 9984 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4977/2009 г.

Решение № 9984 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4977/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив срещу Решение № 61 от 20.01.2009 г., постановено по адм. дело № 765 от 2007 г., по описа на Административен съд - Пловдив, с което е изменен ревизионен акт № 266 1637 от 14.03.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Хасково, потвърден с решение № 459 от 9.05.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, в частта, с която на Цветан Стоянов Илиев от гр. Хасково са определени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 1588,38 лв. за 2003 г. и в размер на 2627,33 лв. за 2005 г., като съдът е намалил дължимите суми за данъка за 2003 г. на 1388,70 лв. и за 2005 г. - на 2011,77 лв., ведно с дължимите лихви върху тях. В касационната жалба не са посочени конкретни касационни основания, но по същество са релевирани оплаквания за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени се съображения, които се свеждат до това, че съдът неправилно, кредитирайки заключението на вещото лице по делото, е намалил данъчните задължения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Цветан Стоянов Илиев, не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е неправилно и следва да бъде отменено в обжалваната му част. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съставът на Пловдивския административен съд е изменил частично ревизионен акт № 266 1637 от 14.03.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Хасково, потвърден с решение № 459 от 9.05.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, с които на Цветан Стоянов Илиев са определени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за извършени от същия продажби на внесените от него автомобили втора употреба, като ги е намалил от 1588,38 лв. на 1388,70 лв. за 2003 г., и от 2627,33 лв. на 2011,77 лв. за 2005 г., както и съответно е намалил размерите на лихвите. Съдът е отхвърлил жалбата в останалата част за определените данъчни задължения. За да постанови това решение, съдът е приел за правилни и законосъобразни изводите на данъчния орган, че са налице обстоятелствата, визирани в чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК, за извършване на ревизия при особени случаи. Посочил е също, че органът по приходите е събрал всички доказателства, които са от значение за определяне на данъчните задължения, както и правилно, въз основа на анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 1, 2, 4, 6, 12 и 16 от ДОПК, е определил тези задължения. С оглед обаче на заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е приел, че в резултат на неточна преценка на обстоятелството по чл. 122, ал. 2, т. 12 от ДОПК, неправилно данъчните органи са определили размера на установените с ревизионния акт данъчни задължения за 2003 г. и 2005 г. Позовавайки се на това заключение и на извършените от вещото лице изчисления, е извършена корекция на данъчните задължения в посока намаление. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора, обсъдил е всички доводи и възражения на страните по делото и в подробни мотиви е изложил своите съображения относно незаконосъобразността на РА в изменената част. Спорен между страните е въпросът за размера на средния процент на надценка, чрез който се определят продажните цени на употребявани автомобили. Пред първоинстанционния съд ревизираното лице е възразило по отношение на начина на изчисляване на данъчната основа, във връзка с което е била назначена съдебно-счетоводна експертиза. Съдът правилно е кредитирал заключението на вещото лице с оглед притежаваните от него специални знания и въз основа на това заключение и направените изчисления в него е коригирал определените данъчни задължения. Заключението не е било оспорено от страните по делото и е било прието от съда и приобщено към доказателствата по делото. При изготвянето на ССЕ вещото лице, ползвайки същия метод за определяне на среден процент на надценка, е изследвало не само справките за среден процент на надценка на фирмите ЕТ "Кунски - Розалин Кунски", гр. Хасково, "Паоло Комерс" ЕООД, гр. Димитровград, ЕТ "Жак Валентий - В. Желязков", гр. Димитровград, "Бамзи" ООД, гр. Харманли и "Димида" ЕООД, гр. Харманли, имащи предмет на търговска дейност - търговия с употребявани автомобили, но и данните от представените в хода на производството ГДД и ОПР, като е обобщило информацията за приходите, разходите печалбите и надценките на тези търговци, както и е направило съпоставка на разходите и приходите на жалбоподателя. По този начин в пълна степен е спазено изискването на чл. 122, ал. 2, т. 12 от ДОПК при определянето на основата за облагане с данъци да се вземат предвид обобщените данни за реализираната печалба, съответно приходите или доходите от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия. С изследването на посочените по-горе обстоятелства от назначената експертиза и възприемането й от съда е постигната целта на задължителния анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, а именно да бъде определена облагаема основа, която във възможно най-голяма степен да съответства на реалната основа за облагане със съответния вид данък, ако не биха били налице обстоятелствата по ал. 1. В тази връзка съставът на Административен съд - Пловдив обосновано е приел изводите в заключението на ССЕ относно размера на предполагаемата данъчна основа, които касаят притежаваните специални знания, за които е допусната експертизата. Както беше посочено по-горе, това заключение не e било оспорено от процесуалния представител на директора на Дирекция "ОИУ", нито е поискано назначаване на тройна експертиза, поради това като го е възприел и въз основа на него е изградил изводите си относно размера на определените на данъчния субект задължения, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение