Определение № 5897 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4839/2026 г.

Образувано по частна жалба на „ЕМ И ЕЛ“ ООД ЕИК 115297341, против Разпореждане № 3997 от 03.04.2026 г. на Административен съд Пловдив по адм.д.№ 1142 по описа за 2023 г., с което е върната касационна жалба с вх. № 1833/28.01.2026г. и нейно допълнение с вх. № 4360/27.02.2026г., подадени от частния жалбоподател, срещу Решение № 284/09.01.2026г. по адм.д. № 1142/2023г. на Административен съд Пловдив, поради невнасяне на държавна такса в указания от съда срок. В частната жалба се твърди, че са изпълнени указанията на съда по внасянето на държавна такса. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на частната жалба, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното: С Разпореждане № 1068/28.01.2026 г. на първоинстанционния съдия касационната жалба е оставена без движение за отстраняване на нередовности, едно от които - невнесена държавна такса. Въпреки неизпълнението в цялост на разпореждането, съдът е дал нови указания с ново разпореждане № 2517/04.03.2026г. по делото. В мотивите му изрично е посочено, че представеното платежно нареждане за внесена ДТ по сметка на ВАС за сума от 70 лева по обжалване на съдебен акт по друго дело(адм.д.№ 2732/24) не е изпълнение в цялост на задължението за внасяне на ДТ в размер на 96,19 евро, указана с предходно разпореждане от 28.01.2026г. по касационната жалба. Правилно и законосъобразно е посочил първоинстанционният съд в обжалваното разпореждане, че сумата по платежното нареждане от 20.06.2025г. е с основание „такса по жалба АД 2372/24 АС П-в“ по сметка на Върховен административен съд и ако подателят й е считал, че същата е недължимо платена по обжалването по адм.д. № 2732/24 (което няма нищо общо с настоящото дело и видно от деловодната система на съда е от физическо лице, без никаква връзка с дружеството касационен жалбоподател), то е следвало да я изиска като недължимо платена от Върховен административен съд. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че неизпълнението на указанията за довнасяне на сумата от 35,79 евро до 31.03.2026г., води до приложение на хипотезата на чл. 213а, ал. 1, изр. 2 от АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение