Определение № 295 от 03.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2440/2018 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е разпореждане от 27.02.2018г./ с посочена в частната жалба дата 27.03.2018г. /, постановено по ч.гр.д. № 4065/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд. Частният жалбоподател – [фирма] поддържа доводи за неправилност на обжалваното определение и моли същото да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С определение от 16.11.2017г. по ч.гр.д.№4065/2017г. АС София е потвърдил определение от 01.02.2017г. по гр.д.№14868/2016г. на Софийски градски съд, с което производството по делото е прекратено пред този съд и е изпратено за разглеждане от Софийски районен съд по подсъдност с оглед разпоредбата на чл.104, ал.1, т.4 ГПК. Съдът е счел, че тъй като цената на предявения на основание чл.1 ЗОДОВ иск от [фирма] срещу Държавата, е 10 000 лева, то компетентен да разгледа иска като първа инстанция е районният, а не градският съд. Срещу определението на АС София за прекратяване производството по делото пред ГС София, е подадена частна жалба от [фирма] вх.№3483/26.02.2018г. и с обжалваното разпореждане от 27.02.2018г. същата е върната, тъй като съдът е приел, че е недопустима. Посочил е, че определения по чл.121 ГПК във връзка с подсъдността не подлежат на разглеждане от касационната инстанция. Частната жалба е основателна. Разпоредбата на чл.274 ал.3, т.1 ГПК предвижда, че определенията на въззивните съдилища подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, когато с тях се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по нататъшното развитие на делото. Ограниченията на достъпа до касационен контрол върху определенията са визирани в чл.274 ал.4 ГПК и не могат да се обосновават разширително, тъй като правилата са свързани с осигуряване на правото на достъп до съд. В случая с определението от 16.11.2017г. по ч.гр.д.№4065/2017г. АС София е потвърдил определение от 01.02.2017г. по гр.д.№14868/2016г. на Софийски градски съд за прекратяване на делото пред този съд във връзка с подсъдността. Определението във връзка с подсъдността е преграждащо развитието на делото пред ГС София като първа инстанция. Ето защо с оглед изложените по-горе съображения частната жалба срещу същото подлежи на разглеждане от ВКС на основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК, поради което обжалваното разпореждане за връщането й като недопустима следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Делото следва да се върне на Софийски апелативен съд за администриране на частната жалба съобразно разпоредбите на чл.275 и чл.276 ГПК. Предвид изложените съображения съдът: