Решение № 416 от 26.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 271/2012 г.

Решение № 416 от 26.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 271/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Диана Хитова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от М. на отбраната /МО/, представлявано от министъра на отбраната А. А. срещу въззивно решение № V-169/25.11.2011 г. на Бургаски окръжен съд. С определение № 601/21.05.2012 г. постановено по делото, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта му относно исковете по чл. 203 ЗОВСРБ /отм./ и по чл. 86 ЗЗД. В касационната жалба е направено оплакване, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като пасивно легитимиран по исковете, предявени от ищеца е не МО, а поделението, в което той е служил. Ответникът по касационната жалба Т. С. Т., чрез процесуалния си представител адв. М. П. оспорва жалбата. Касационно обжалване е допуснато по въпроса кой е надлежният ответник по исковете на военнослужащи с правно основание чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ /отм./-МО или съответното военно поделение и дали тези искове срещу МО са допустими. Разрешението по делото е в противоречие с решение № 426/3.11.2011 г. по гр. д. № 1356/2009 г. на ВКС на РБ, IV г. о., според което надлежен ответник е съответното поделение на МО. Допуснато е касационно обжалване на решението, като постановено в противоречие с практиката на ВКС на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По така поставения правен въпрос ВКС, IV г. о. приема следното: Орган по назначението на кадрови офицер в българската армия е министърът на отбраната. Заплатата, допълнителните възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнението на службата се дължат от поделението, разпоредител с бюджетни кредити, в което той е назначен. Това разрешение на въпроса е дадено с решение № 128/29.04.2011 г. по гр. д. № 1356/2009 г. на ВКС на РБ, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо задължителна съдебна практика. По касационната жалба съдът приема следното: Ищецът е предявил обективно съединени искове по чл. 237, чл. 255, ал. 2, чл. 203, ал. 3, чл. 250, ал. 1, изр. 2 ЗОВСРБ /отм./ срещу МО. Той е бил назначен на първа офицерска длъжност в поделение 34030-гр. С., а впоследствие бил преназначен в поделение 32920-гр. Б.. След прекратяване на договора му за кадрова военна служба е отчислен от списъчния състав със заповед на командира на поделението, считано от 20.06.2009 г. С решение № 80/11.03.2011 г. по гр. д. № 5237/2009 г. на Бургаския районен съд предявените от ищеца искове са уважени изцяло. С обжалваното въззивно решение то е потвърдено. С оглед отговора на въпроса по повод на който е допуснато касационно обжалване на решението, то е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 101, ал. 1 ГПК съдът служебно следи за надлежното извършване на процесуалните действия. На първо място това е правилното конституиране на страните. Когато посоченото лице като ответник в исковата молба не е пасивно легитимирано да отговаря по така предявения иск, то съдът следва да укаже на ищеца да насочи претенцията си към надлежен ответник. Като не е сторил това, въззивният съд е разгледал един недопустим иск и е постановил недопустимо решение по него. Следва решението да бъде обезсилено в частите, за които е допуснато касационно обжалване и делото върнато за ново разглеждане на същия съд от друг състав. При новото разглеждане следва да се остави без движение исковата молба и да се дадат указания на ищеца да насочи иска си към надлежна ответна страна. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, ВКС състав на IV г. о.