Определение № 629 от 27.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5226/2013 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от И. Т. Д. срещу определение, постановено въззивния Софийски градски съд в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети април 2012 г. по гр.д. № 7404/2011 г. С него е върната въззивната жалба на И. Д. Т. против решението на Софийски районен съд по гр.д. № 15087/2010 г. поради неотстраняване в срок нередовности по жалбата и образуваното по нея въззивно производство е прекратено. И. Т. Д. иска отмяна на определението, като представя вносна бележка от 06.06.2011 г., която удостоверява внасяне на дължимата държавна такса по въззивната жалба. Насрещната страна не е отговорила в срок. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. И. Т. е подал въззивна жалба срещу първостепенния съдебен акт. Тя е оставена без движение от администриращия Софийски районен съд, който дал указания за представяне на доказателства за внасяне на държавна такса в размер на 73,60 лв. В едноседмичен срок от датата на съобщението. То е връчено лично на страната на 01.06.2011 г., но не е последвало изпълнение. Администриращият съд вместо да върне въззивната жалба, я изпратил с делото на въззивния Софийски градски съд. Въззивната инстанция намерила, че са налице предпоставките по чл. 262, ал. 2, т. 2, вр. чл. 261, т. 4 ГПК и върнал жалбата. Определението е правилно. Указанията до страната са й съобщени надлежно от Софийски районен съд, но не е последвало изпълнение, което включва, както внасяне на посочената държавна такса по сметка на СГС, но още и представяне в срок на доказателства за това. В случая, страната едва пред Върховен касационен съд представя доказателства за внасяне на държавната такса по въззивната жалба, поради което правилно тя е върната, на осн. чл. 262, ал. 2, т. 2, вр. чл. 261, т. 4 ГПК. В заключение, обжалваното определение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение