Определение № 5968 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5055/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. В. М., чрез адв. Зашев като процесуален представител, против определение № 391 от 30.03.2026 г., постановено по адм. дело № 382/2026 г. по описа на Административен съд – София област, с което на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК жалбата му против бездействие на община Костинброд по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт - Закон за устройство на територията (ЗУТ), е оставена без разглеждане и производството е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му с всички произтичащи от това законни последици. Ответникът – кметът на община Костинброд не изразява становище в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на И. В. М. срещу незаконосъобразно бездействие на община Костинброд относно предприемането на реални и резултатни действия по установяване и премахване на незаконен строеж - допълващо застрояване, изграден върху бетонова основа, с височина 2,20 м на имотна граница в съседен имот. В жалбата до съда са изложени съображения относно наличие на предпоставките за премахване на описания незаконен строеж, като изпълнен без строителни книжа, което е установено от извършената от служители на община Костинброд на място проверка и съставения констативен протокол. За да остави оспорването без разглеждане, съдът приема, че жалбата е недопустима, тъй като е насочена срещу бездействия на административния орган, които не попадат в приложното поле на чл. 256 АПК. Обосновава извод за неприложимост на специалната защита по този ред, тъй като в случая се иска извършване не на фактическо, а на правно действие, свързано с волеизявление за издаване на индивидуален административен акт. Приема, че по жалбата на М. е извършена проверка, за резултатите от която е уведомен, т.е. не е налице бездействие от страна на органите за контрол на строителството. Достига до заключение, че по съществото си молбата до кмета на общината представлява сигнал за извършен незаконен строеж, по който органът не дължи задължително произнасяне, тъй като действа служебно по своя инициатива. По тези съображения оставя подадената жалба без разглеждане и прекратява производството по делото. Определението е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая не се касае за бездействие по смисъла на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК. Предмет на искането съгласно цитираната разпоредба е неоснователно бездействие, проявено чрез неизпълнение на произтичащо пряко от закон или друг нормативен акт задължение за извършване на фактически действия. За да е налице приложимост на реда за защита по чл. 256 АПК, задълженията за извършване на такива действия трябва да произтичат пряко от правната норма при настъпване на определен юридически факт, т. е. както възникването, така и съдържанието им не трябва да е предшествано от изрично волеизявление на административния орган. Производствата по чл. 225 и чл. 225а ЗУТ за премахване на незаконни строежи се провеждат по инициатива на компетентния орган, а не започват по заявление или жалба на заинтересовано лице. Искането на частния жалбоподател е за извършване на проверка и издаване на заповед за премахване на сграда, разположена на границата с неговия имот в случай, че е незаконна. По направеното искане кметът на общината не дължи произнасяне, тъй като действа служебно при наличие на някое от предвидените основания по чл. 225, ал. 2 ЗУТ. В случая проверка е извършена от служители при община Костинброд, като е съставен констативен протокол, за който М. е уведомен. В специалния закон не е регламентирано задължение на кмета на общината за произнасяне с конкретно волеизявление в определен срок по жалба на трето лице, с която се цели издаване на заповед за премахване на незаконен строеж. По искането на частния жалбоподател за осъществяване на правомощията по чл. 225а ЗУТ кметът на община Костинброд не дължи фактически действия, нито дължи постановяване на изричен акт, тъй като липсва норма, която да го задължава, както правилно приема първоинстанционният съд. Поради това не е налице бездействие на органа, съответно не е налице годен предмет на обжалване по реда на чл. 256 АПК или правен интерес в тази връзка. Законосъобразен е направеният извод в обжалваното определение, че при установяването на незаконни строежи административният орган не е обвързан от подаденото искане, правилно квалифицирано като сигнал. Жалбата до съда не би могла да се приеме и като такава срещу мълчалив отказ на ответника за постановяване на заповед по чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Предвид изложеното изводът на съда за неприложимост на защитата по чл. 256 АПК е законосъобразен. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,