Определение № 7668 от 20.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5982/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Л. М. от гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Г. Милев, против Определение № 2459/06.03.2024 г., постановено по адм. дело № 10816/2023 г. по описа на Административен съд - София-град. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по частната жалба – заместник изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане, изразява становище за неоснователност на частна жалба и моли определението да бъде потвърдено като правилно. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С Определение № 2459/06.03.2024 г., постановено по адм. дело № 10816/2023 г., Административен съд - София-град е отменил хода по същество по адм. дело № 10816/2023 г. по описа на съда, оставил е без разглеждане жалбата на В. Л. М. срещу Писмо с изх. № 91-00-0868/19.10.2023 г., издадено от заместник директора на Агенцията за социално подпомагане, с което е отказано преразглеждане на отпусната социална помощ по чл. 16 от Правилника за прилагане на закон за социалното подпомагане (ППЗСП) и е прекратил производството. Съдът е приел, че не е налице годен за обжалване административен акт, визиран в разпоредбата на чл. 21 от АПК и писмото има единствено уведомителен характер за вече отпусната социална помощ. Определението е правилно. От фактическа страна е установено, че във връзка с подадено от лицето Заявление - декларация с вх. № ЗСП/Д-С-М/212/27.04.2023 г. е образувано административно производство по реда на чл. 16 от ППЗСП. Производството е приключило с издаването на Заповед № ЗД/Д-С-М/212/28.04.2023 г. на директора на Дирекция социално подпомагане, с която е отпусната в максимален размер еднократна помощ в размер на 375 лв. С Постановление № 74 от 15.05.2023 г. за изменение и допълнение на ППЗСП са извършени изменения, съгласно които размерът на отпусканата еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП е променен до трикратния размер на линията на бедността за съответната година. В § 16 от ПЗР към Постановление № 74 е посочено, че: „отпуснатите социални помощи до датата на влизането в сила на това постановление се преразглеждат служебно в срок до 30 юни 2023 г.“ След като отпуснатата му еднократна помощ не е била преразгледана, В. М. е подал нарочна молба до директора на Агенция социално подпомагане (АСП). В отговор на същата е издадено Писмо с изх. № 91-00-0868/19.10.2023 г. на зам. директор на АСП, с което е заявено, че лицето няма право на преразглеждане на размера на отпуснатата помощ, защото помощта по чл. 16 от ППЗСП не попада в приложното поле на измененията и жалбоподателят вече се е възползвал от същата. Индивидуалният административен акт по своята същност е волеизявление на компетентен орган на власт, което създава определено юридическо положение, създаващо задължение или засягащо права и интереси на граждани или организации и което подлежи на принудително изпълнение. В случая обжалваното писмо не отговаря на нито едно от посочените условия, които обуславят наличността на един индивидуален административен акт. С обжалваното писмо не се засягат и то пряко права или законните интереси на жалбоподателя. Това писмо е с уведомителен характер и не поражда непосредствени правни последици. При това положение, щом обжалваното писмо не е индивидуален административен акт, то жалбата срещу същото правилно е оставена без разглеждане. С оглед на гореизложеното в случая липсва годен за обжалване пред съд индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Касае се за ненадлежно упражняване на правото на съдебно оспорване, което сочи на наличието на приложното поле на чл. 159, т. 1 от АПК и изключва произнасянето по същество, защото процесуално недопустима жалба не би могла валидно да сезира съда. С оглед на това, като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,