Определение № 2390 от 07.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2536/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. М. Х. и М. М. Б., чрез адв. А. Т., срещу определение № 926 от 04.04.2023 г. по възз. ч. гр. д. № 724/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 13406 от 30.12.2022 г. по гр. д. № 5958/2022 г. на Софийски градски съд. С определението на Софийски градски съд е върната исковата молба на Д. М. Х. и М. М. Б., подадена срещу С. С. С., за прогласяване нищожността на пълномощно, след като упълномощителят не е могъл да разбира и ръководи действията си и не го е подписал, както и за прогласяване нищожността на предварителен договор, защото е бил сключен без съгласието на продавача, който е бил представляван от представител без представителна власт поради нищожността на пълномощното, което е използвал при сделката. Според жалбоподателите обжалваното определение е неправилно и се иска неговата отмяна. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че обжалваното определение е очевидно неправилно. Налице е явна необоснованост, тъй като материалното право не ограничава установяването на нищожността със срок. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Софийският апелативен съд се е произнесъл по подадена частна жалба от Д. М. Х. и М. М. Б. срещу определение № 13406 от 30.12.2022 г. по гр. д. № 5958/2022 г. на Софийски градски съд. С последното е върната поради нередовност исковата молба на двамата ищци срещу ответника С. за прогласяване нищожността на пълномощно, защото упълномощителят не е могъл да разбира и ръководи действията си и не го е подписал, както и за прогласяване нищожността на предварителен договор, защото е бил сключен без съгласието на продавача, който е бил представляван от представител без представителна власт поради нищожността на пълномощното, което е използвал при сделката. Ищците са посочили, че са наследници по закон на М. М. Б., както и че в това им качество срещу тях С. С. С. е завел гр.д. № 6264/2014 г. по описа на СГС, за обявяване на предварителен договор за продажба на недвижим имот от 17.01.2014 г. за окончателен. Според ищците пълномощното от 17.01.2014 г., въз основа на което е сключен предварителният договор, не е подписано от наследодателя им, който е бил с тежък умствен дефицит. Иска се прогласяване нищожността на пълномощното и на предварителния договор поради неавтентичност на пълномощното, а при условията на евентуалност – поради невъзможност на наследодателя да разбира свойството и значението на упълномощаването. Въззивният съд е констатирал, че действително С. С. С. е предявил срещу ищците в качеството им на наследници на М. Б. иск за обявяване на предварителния договор за продажба на недвижим имот от 17.01.2014 г., сключен от пълномощник на М. Б., за окончателен. Пълномощното е било приложено като доказателство към исковата молба. След получаване на препис от всички документи, в отговора на исковата молба Д. Х. и М. Б. не са оспорили истинността на пълномощното, като това не е сторено и по-късно в процеса поради евентуална извинителна причина за процесуалния пропуск. Въззивният съд се е позовал на Тълкувателно решение № 5 от 2012 г. по тълк.д. № 5/2012 г. на ВКС, ОСГТК, според което е недопустим иск за установяване неистинност на документ, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск във висящо производство, в което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК, и е приел първата група искове за недопустими. По отношение на втората група искове въззивният съд е приел, че правното им основание е по чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Съдът е сравнил изложеното от Д. Х. и М. Б. в исковата молба по гр.д. № 5958/2022 г. на СГС и в отговора на исковата молба по гр.д. № 6264/2014 г. на СГС, по което лицата са ответници. Счел е, че и в двата случая са наведени твърдения за крайно тежко здравословно състояние на М. Б. към деня на упълномощаването, което му е пречело да разбира и валидно да ръководи действията си, както и че въз основа на тези твърдения по първото дело лицата са претендирали унищожаемост на сделката, а по настоящото дело претендират нейната нищожност. Така съдът е стигнал до извода, че след като посоченото основание вече е въведено по гр.д. № 6264/2014 г. на СГС, то е недопустим последващ процес между същите страни със същото искане към съда. Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване поради следното: Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба, е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т. е. противоположен смисъл, или е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или при произнасянето си съдът е допуснал явна необоснованост на съдебния акт вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. Въззивното определение не страда от подобен порок. Съдебният състав е анализирал твърденията на ищците относно порока на сделката и въз основа на тях е определил правното основание на предявения иск, съобразявайки и постановките на Тълкувателно решение № 5 от 2022 г. по тълк.д. № 5/2020 г. на ВКС, ОСГТК, според които договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Доколкото твърденията на ищците са, че наследодателят им в деня на подписване на пълномощното е бил в крайно тежко състояние и не е бил в съзнание, съдът е квалифицирал искането им като такова за унищожаване на процесните сделки. Както трайно се възприема в съдебната практика, съдът не е обвързан от посоченото от страната основание на иска й, а го определя в зависимост от изложеното в исковата молба. Въззивният състав се е произнесъл в съответствие с това разбиране и е приел предявения от ищците иск за недопустим, тъй като същата претенция вече е предмет на предходно дело между същите страни. Следователно не е налице очевидна неправилност на постановения съдебен акт. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.