Определение № 296 от 29.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 189/2019 г.

Н. М. Н. е подал частна жалба с вх. № 8149/25.09.2019 година срещу постановеното по делото определение № 307/09.09.2019 година, с което е оставена без разглеждане подадената от него чрез адвокат Н. Х. М., молба с вх. № 5276/15.01.2018 година, допълнена с молба с вх. № 146 232/08.11.20018 година, за отмяна на решение № 6421/17.09.2013 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 14-ти състав, постановено по гр. д. № 1015/2010 година и на решение № 1109/02.06.2016 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 4-ти състав, постановено по гр. д. № 354/2014 година, в частта им за разноските, като е прекратено производството по делото. Тъй като горепосочената жалба не е отговаряла на законовите изисквания с разпореждане от 26.09.2019 година на Н. М. Н. са дадени указания да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15.00 лева за разглеждане на подадената частна жалба, а също така да представи и два преписа от същата. С друго разпореждане от същата дата, във връзка с направено от Н. искане за предоставяне на правна помощ, са дадени указания за представяне в едноседмичен срок от съобщението на доказателства за наличието на обстоятелства по чл. 23, ал. 3 от ЗПрП. С последващо разпореждане от 07.02.2020 година са дадени и указания за представяне на подписан екземпляр от частната жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това. Н. М. Н. е бил уведомен за дадените указания на 13.06.2020 година, като на 22.06.2020 година са постъпили заявления с вх. № 4934 и вх. № 4935, с които е поискано на основание чл. 63, ал. 1 от ГПК срокът за изпълнение на горепосочените указания да бъде продължен с минимум три месеца, като отново са направени искания за предоставяне на правна помощ и освобождаване от задължението за внасяне на дължимата се държавна такса. Предвид това с разпореждане от 07.07.2020 година на Н. отново е указано в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за наличието на обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 от ЗПрП, а също така и за тези по чл. 83, ал. 2 от ГПК, като му е указано, че при непредставянето им в този срок съдът ще се произнесе въпреки тяхната липса. Съобщението за тези указания е връчено на Н. М. Н. на 12.09.2020 година, като в отговор на същите е подадено заявление с вх. № 7025/18.09.2020 година. Със същото е направено искане за продължаване на срока за изпълнение на указанията с минимум три месеца, считано от момента, в който на Н. бъде връчен по законоустановения в чл. 51 от ГПК ред съдебен акт, с който се продължават всички законоустановени и указани от съда срокове по делото. Настоящият съдебен състав намира, че направеното от Н. М. Н. искане за продължаване на срока за изпълнение на дадените с разпореждането от 07.07.2020 година указания, а също така и на тези дадени с предшестващите разпореждания е неоснователно и трябва да бъде оставено без уважение. Не са представени и липсват доказателства за твърдяното от Н. М. Н. значително натрупване на подлежащи на връчване съдебни актове и книжа, които да налагат необходимост от време за конкретното им проучване и предприемане на съответните действия във връзка с тях. При това всички дадени от съда във връзка с частната жалба указания не изискват такива действия от страна на Н., доколкото той следва да разполага с вече изготвената от него частна жалба, от която трябва да представи препис, а останалите действия не налагат задълбочено проучване на делото, което да е затруднено от натрупали се други дела, а също така не зависят от фактическата и правна сложност на делото. Обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК и чл. 23, ал. 3 от ГПК се установяват с декларация и доказателства, които обикновено са на разположение на страната, а при липсата на такива съответното им издирване и снабдяване с тях не представлява затруднение, още повече, че в заявленията не са наведени доводи в тази насока. С оглед на горното неоснователно се явява искането на Н. М. Н. за освобождаването му от задължението за внасяне на дължимата се по подадената от него срещу постановеното по делото определение № 307/09.09.2019 година частна жалба с вх. № 8149/25.09.2019 година. От внасянето на такава такса се освобождават страните, за които въз основа на преценка на посочените в чл. 83, ал. 2 от ГПК обстоятелства, може да бъде направен извод, чене разполагат със средства да заплатят същата. Задължението за представяне на доказателства в тази насока е на страната, поискала освобождаването от държавна такса. При положение, че липсват доказателства в тази насока искането не може да бъде уважено само въз основа на твърденията на страната за липсата на средства за заплащане на таксата. Обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК са сходни с тези по чл. 23, ал. 3 от ЗПрП, доколкото правна помощ се предоставя на лицата, които с оглед на имущественото си състояние, не могат да си позволят заплащането на възнаграждение на нает от тях адвокат. Както и при искането за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса, така и при искането за предоставяне на правна помощ, задължението за установяване на посочените обстоятелства е в тежест на направилата искане страна. След като същата не е представила доказателства в тази насока искането й за предоставяне на правна помощ не може да бъде уважено. Още повече в настоящето производство Н. М. Н. има упълномощен процесуален представител, като няма данни пълномощията на същия да са оттеглени. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение