Определение № 634 от 05.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 782/2023 г.

Образувано по частна жалба с вх. № 508896/03.11.2022 г. от М. Б. против определение № 50170 от 17.10.2022 г. по гр.д. № 2745/2022 г. по описа на ВКС, с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на влязло в сила решение № 97 от 16.04.2019 г. по гр.д.№ 314/2015 г. по описа на РС – Бяла. Само Д. С. З. като насрещна страна, оспорва частната жалба. Другите насрещни страни не са взели становище по нея. Частната жалба е допустима. За да постанови своето определение, съставът на I-во г.о. на ВКС е приел, че макар в молбата си за отмяна молителката Б. да е поискала отмяна на влязлото в сила решение № 97 от 16.04.2019г. по гр.д.№ 314/2015г. по описа на РС – Бяла, изложени в молбата за отмяна твърденията се базират на нарушаване правото й на участие по делото поради непоискано от нея –като ответник в процеса, съгласие да се прекрати производството по делото още пред РС-Бяла поради оттегляне на част исковете по делото, а именно на обективно съединените искове и по чл.42 б.“б“ и чл.43 ал.1 б.“а“ ЗН. Установено е, че по така оттеглените искове производството по делото е прекратено с определение, постановено в съдебно заседание на 03.10.2017 г. по гр.д.314/2015 г. на РС - Бяла. След това производството по делото е продължило по отношение на предявените ревандикационни искове и е приключило с влязло в сила решение № 51 от 01.07.2021г. по гр.д.№ 1854/2020г., на Върховния касационен съд, І-во г.о., с което е отменено въззивното решение по гр.д.№ 729/2019г. на Русенския окръжен съд и делото е решено по същество като е прието за установено по отношение на М. М. Б., В. Г. А. и Д. Х. А., че Д. С. З. е собственик на описаните в решението ПИ и на построените в него сгради, конкретно индивидуализирани, като ответниците са осъдени да предадат на ищеца владението на посочените имоти. Прието е от състава на І-во г.о. на ВКС, че за да е допустима, молбата за отмяна основана на чл.303, т.5 ГПК, трябва да съдържа оплаквания за процесуални нарушения, допуснати при разглеждане на спор, по който е постановено влязлото в сила съдебно решение, което е предмет на молба за отмяна. А в случая доводите, релевирани в молбата за отмяна, са относими единствено към прекратително определение, постановено от Районния съд - Бяла, постановено в съдебно заседание на 03.10.217г. по гр.д. 314/2015 г. по исковете по чл.42 б.“б“ ЗН и чл.43 ал.1 б.“а“ ГПК поради оттеглянето им, което определение не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК съгласно ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, защото не представлява определение за прекратяване на делото поради отказ от иска, доколкото само за последното по вид прекратително определение е прието с това ТР да може да подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл.ГПК. Настоящият състав на ВКС споделя мотивите на другия касационен състав за оставяне молбата за отменя без разглеждане. Съгласно задължителните разяснения, обективирани в т.6 на посоченото ТР № 7/2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, по реда на извънредния процесуален способ за извън инстанционен контрол на неправилни съдебни решения не подлежат на отмяна определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В настоящия случай молбата за отмяна привидно е насочена против влязлото в сила решение № 97/16.04.2019 г. по гр.д. № 314/2015 г. по описа на РС – Бяла, но с това решение съдът не се е произнасял по исковете по чл.42 б.“б“ ЗН и чл.43 ал.1 б.“а“ ГПК относно завещанието на М. С. Д., защото, макар и тези искове да са били предявени (заедно с други искове), с обща искова молба от Ц. Б. срещу М. Б., същите искове са били оттеглени в последствие, съдебното производство по тези искове е било прекратено с влязло в сила определение поради оттеглянето им, и по тези искове няма постановено съдебно решение. Когато с една искова молба са предявени повече от един иск срещу същия ответник – т.нар. кумулативно съединяване на искове, макар исковете да се разглеждат в общо производство, ако това е допустимо съгласно чл.210 ГПК, то създаденото процесуално отношение между страните и съда по всеки един от исковете е самостоятелно, както ако по всеки иск беше подадена отделна искова молба и образувани отделни дела. Оттеглянето на един или няколко от предявените с общата искова молба исковете, при запазена висящност на производството по друг иск/други искове, съгласно чл.6 ГПК освобождава съда от задължението му по чл.7 ГПК да постанови решение по същество на спора по тези оттеглени искове, и с определението за прекратяване производството по тези искове се прекратява и създаденото процесуално отношение между страните и съда по тях. Запазване висящността на делото по отношение на другите искове, предявени с общата искова молба, няма отношение към вече прекратеното правоотношение между страните и съда по оттеглените искове. Каквито и процесуални нарушения да са били допуснати в производството по разглеждане на оттеглените искове до неговото частично прекратяване по отношение на тях, те не могат да обосноват допустимост на молба за отмяна нито на прекратителното определение на съда по тези оттеглени искове, нито на постановеното след това съдебно решение по други искове. Изложените с молбата за отмяна на М. Б. оплаквания са ясни и недвусмислени, не се нуждаят от допълнително изясняване, същите съдържат само доводи за процесуални нарушения по смисъла на чл.303, ал.1, т.5 ГПК по вече прекратено съдебно производството по оттеглени искове, по които искове няма постановено съдебно решение, и те не могат да се считат като доводи по смисъла на чл.303, ал.1, т.5 ГПК по отношение на постановеното съдебно решение по същото дело, но по другите останали висящи и разгледани от съда искове, извън вече оттеглените. В правомощието на касационната инстанция е да прецени допустимостта на молбата за отмяна, като изхожда от изложените в нея факти, които да отнесе към някоя от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК. В случая макар молбата за отмяна формално да се иска отмяна на влязло в сила решение, съдържателно в нея не са изложени конкретни факти в приложното поле на чл.303, ал.1, т.5 ГПК отнасящи се до производството по делото по исковете, по които е постановено съдебното решение, чиято отмяна се иска, а такива, отнасящи се до производството по искове, по които делото е прекратено с определение, неподлежащо на отмяна по чл.303 и сл.ГПК, което прави молбата за отмяна недопустима. Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Ето защо Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,