Определение № 4992 от 19.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2672/2026 г.

Образувано е по частна жалба с вх. № 79252 от 12.03.2026 г. и идентичната ѝ частна жалба с вх. № 8144 от 19.03.2026 г., подадени от К. А. Л. и А. Г. С. чрез пълномощника им адвокат С. Л., срещу определение от 12.02.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 11912/2025 г. по описа на Софийски градски съд, ЧЖ-III-А състав, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателите молба с вх. № 421557/29.12.2025 г. за допълване на определение № 23892/26.11.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 11912/2025 г. на Софийски градски съд, с което частично са уважени исканията им за ревизиране на присъдените от първата инстанция разноски. Твърди се, че въззивната инстанция не се произнесла по направените искания за присъждане на разноски в полза на жалбоподателите за изцяло отхвърлените от първоинстанционния съд искове. Прави се искане за допълване на определението на СГС като бъде определено възнаграждение в полза на адв. Л. за предоставената от него правна помощ в размер на 12,50 лв. за всеки от доверителите му. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „Топлофикация София“ ЕАД, в който се излагат съображения за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Въззивно частно гражданско дело № 11912/2025 г. по описа на Софийския градски съд, ЧЖ-III-А състав е било образувано въз основа на подадена частна жалба от К. А. Л. и А. Г. С. чрез пълномощника им адвокат С. Л. срещу три броя определения по описа на СРС, 178 състав, по гр. д. № 24930/2024 г., постановени в производство по чл. 248 ГПК. Въззивният състав е приел, въз основа на депозираните към частната жалба уточнителни молби, че в образуваното пред него производство се обжалват следните актове от посочените жалбоподатели: 1. определение № 29485/10.07.2025 г., с което е била оставена без уважение молбата на ответника А. С. по чл. 250 ГПК за допълване на определението по чл. 248 ГПК на първоинстанционния съд с произнасяне и по отношение на разпределената му отговорност за разноски, е било обжалвано от А. С. чрез адв. Л.; 2. определение № 29478 от 10.07.2025 г., с което е оставена без уважение молбата на адв. Л. в лично качество по чл. 248 ГПК, е било обжалвано съответно от адв. Л.; и 3. определение № 23812/01.06.2025 г., с което е била оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на К. Л., е било обжалвано съответно от нея чрез адв. Л.. С постановеното от въззивната инстанция определение № 23892/26.11.2025 г., съставът на СГС е потвърдил определение № 29485/10.07.2025 г. и определение № 29478/10.07.2025 г. и е отменил частично определение № 23812/01.06.2025 г. по гр. д. № 24930/2024 г., по описа на СРС, 178 състав. С молба с вх. № 421557/29.12.2025 г. подадена от адв. Л. като пълномощник на ответниците К. Л. и А. С. е било поискано допълване на въззивното определение с твърдение, че съдебният състав не се бил произнесъл по искането за присъждане на разноски за изцяло отхвърлените искове. За да постанови обжалваното определение от 12.02.2026 г., с което молбата за допълване е оставена без уважение, въззивният състав е приел, че с постановеното от него определение 23892/26.11.2025 г. е било ревизирано изцяло първоинстанционното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК по молбата на процесуалния представител, като отхвърлената част на исковете, е взета предвид и съобразно нея е било определено възнаграждение в полза на адв. Л. по чл. 38 ЗА за защитата на двамата ответници. При така установените данни по делото, настоящият състав намира, че обжалваното определение не подлежи на обжалване пред ВКС. Разпоредбата на чл. 250 ГПК намира приложение и за определенията. С нормата на чл. 250, ал. 3 ГПК е предвидена възможност за обжалване по общия ред на постановеното в това производство допълнително решение /съответно определение/. Под „обжалване по общия ред“ следва да се разбира редът, по който се обжалва актът, във връзка с който е допълнителното произнасяне. Доколкото допълнителното решение, респ. определение, се наслагва към първоначалното и се ползва със същите правни последици, то еднаква следва да бъде и възможността за обжалването на двата акта. В този смисъл е и съществуващата съдебна практика на ВКС /определение № 4/04.01.2011 г. по ч. т. д. № 952/2010 г., II т.о. на ВКС/, според която допустимостта на касационния контрол на определението по чл. 250 ГПК е в пряка зависимост от допустимостта на касационния контрол на самия акт, по допълването на който е постановено атакуваното определение. След като определение № 23892 от 26.11.2025 г., с което като въззивна инстанция окръжният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение на СРС в производство по реда на чл. 248 ГПК е окончателно, /доколкото решението по главния иск не подлежи на касационно обжалване/, то и определението, постановено по реда на чл. 250 ГПК, е необжалваемо, на основание чл. 278, ал. 4 вр. чл. 274, ал. 3 вр. чл. 250, ал. 3 ГПК. С оглед изложените съображения, частната жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение