Определение № 690 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7541/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а във връзка с чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, имаща характер на молба за изменение на решението в частта му за разноските, депозирана от Консорциум "КЛЕТКА 2 - РЦУО СТАРА ЗАГОРА 2025“ с участници "Комунал Инженеринг" ЕООД, и "Авангард Билд" ЕООД, с която се иска изменение на решение № 9290 от 07.10.2025 г., постановено по адм. дело № 7541/2025 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частта му за разноските. Твърди се, че разноските, които консорциума е осъден да заплати на „СА.И.Е“ ЕООД са прекомерни и не съответстват на обема и сложността на предоставената правна защита и съдействие. Претендира се за отмяна на решението в тази му част и намаляване на размера на присъдените разноски. Ответникът „СА.И.Е“ в писмен отговор излага съображения за неоснователността на искането. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира, че искането, макар и наименовано „жалба“ е допустимо доколкото се претендира изменение на решението в частта му за разноските. Това искане изхожда от надлежна страна и е направено в предвидения едномесечен срок. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С решението, чието изменение се иска, Върховният административен съд е отменил решение № 614 от 26.06.2025 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-437/2025 г., след което е разрешил спора по същество, оставяйки без уважение жалбата на Консорциум "КЛЕТКА 2 - РЦУО СТАРА ЗАГОРА 2025“ против решение №D43535146/16.04.2025 г. на кмета на община Стара Загора за класиране на участниците и определяне на изпълнител по процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Строително-монтажни работи за изграждане на Клетка 2 на "Регионален център за управление на отпадъците - регион Стара Загора". С решението си съдът е осъдил Консорциум "КЛЕТКА 2 - РЦУО СТАРА ЗАГОРА 2025“ да заплати на "СА.И. Е" ЕООД сумата 19700 (деветнадесет хиляди и седемстотин) лева, представляваща разноски в производството пред КЗК и ВАС. В производството по делото Консорциум "КЛЕТКА 2 - РЦУО СТАРА ЗАГОРА 2025“- ответник по касационните жалби на кмета на община Стара Загора и на „СА.И.Е“, не е депозирал отговор по тях. В съдебното заседание, проведено на 15.09.2025г., консорциумът не е бил представляван. В мотивите си съдът изрично е приел по отношение на разноските, че при този резултат на спора в полза на касационните жалбоподатели се следват както разноските, направени в касационното производство, така и тези, сторени в производството пред КЗК. Настоящият състав намира, че не са налице основания за изменение на решението в частта, относно присъдените разноски. В производството по чл. 176а от АПК съдът разполага с правомощието да измени или допълни постановеното решение или определение в частта му за разноските. В конкретната хипотеза обаче не са налице основания за изменение на решението. Съгласно правилото на чл.143, ал.1 във връзка с чл.228 от АПК, касаторът има право на разноски в случай, че касационната жалба е уважена. В настоящата хипотеза и двете касационни жалби са приети от съда за основателни и са уважени. Доколкото спорът е разрешен по същество с отхвърлянето на жалбата на консорциума против решението на възложителя, на основание правилото на чл.143, ал.3 от АПК, приложимо в производството пред КЗК, когато оспорването е отхвърлено, ответните страни (в случая възложителя и „СА.И.Е“) имат право на разноски. Съдът е присъдил разноските така, както са поискани от страните, като е приел, че те са доказани по размер от представените доказателства. Съдът не е обсъдил обстоятелството дали заплатеният на „СА.И.Е“ адвокатски хонорар е прекомерен. При преценката на настоящото искане съдът съобрази обстоятелството, че в производството пред Върховния административен съд възражение за прекомерност не е било направено. Поради липсата на направено възражение в тази насока не е налице и основание за намаляването му, доколкото съобразно чл.78, ал.5 от ГПК намаляването на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски, може да се осъществи единствено ако съдът е бил сезиран с такова искане от страна в процеса, но не и служебно. Следва да се обсъди единствено възражението за прекомерност на заплатеното от „СА.И.Е“ адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред КЗК, направено в производството пред КЗК от адв. Н. Киркова, процесуален представител на консорциума. Съдът констатира, че договореното и заплатено от „СА.И.Е“ адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството пред КЗК възлиза на 9000 лева с ДДС съобразно представения договор за правна защита и съдействие. Направеното искане за намаляване на това възнаграждение не е обосновано с посочването на конкретни обстоятелства (протокол № 663 от заседанието на КЗК). След като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и обема на процесуална защита, осъществен от процесуалния представител на „СА.И.Е.“, а не на последно място- и обстоятелството, че искателят не е обосновал искането си с конкретни обстоятелства, които да бъдат обсъдени, съдът намери предявеното възражение за неоснователно. С оглед на приетата неоснователност на възражението за прекомерност не са налице и основания за изменение на решението в частта му за разноските. Предвид гореизложеното и на основание чл. 176а от АПК Върховен административен съд, четвърто отделение