Определение № 64 от 02.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 518/2021 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Р. П. К. чрез адвокат адвокат И.-А. Н. иска да бъде изменено определението, постановено по настоящето дело на 19.01.2022 г. в частта за присъдените на Гаранционен фонд разноски, като бъде отменено определеното юрисконсултско възнаграждение или бъде намалено до минимума на Наредба за заплащане на правната помощ. Ответникът Гаранционен фонд не е депозирал отговор на молбата. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е допустима, подадена на 22.01.2021 г. С определението от 19.1.2022 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното съдебно решение, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените иск за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв от Р. П. К. срещу Гаранционен фонд. Със същото е определено, че с оглед изхода на спора на Гаранционен фонд следва да се заплатят разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Размерът на юрисконсултското възнаграждение е определен с оглед разпоредбата на чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 450 лв. Изложените съображения от молителя не са основателни. Определянето на юрисконсултско възнаграждение се извършва, както с оглед цената на иска, така и с оглед сложността на осъществената защита. Не може да се приеме, че е налице само правна възможност за определяне на възнаграждението съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ, предвид използвания глагол от законодателя. В правомощията на съда, с оглед правната и фактическа сложност на делото, е да прецени определяне на точния размер на възнаграждението в определените от законодателя граници. Така мотивиран Върховният касационен съд