Определение № 4841 от 12.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3816/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „ПТЗК Единство“ ЕООД, чрез адв. Миронова, срещу Определение № 271/16.01.2025 г., постановено по адм. дело № 1022/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-04001524000045-091-001/24.07.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 119/14.11.2024 г. на директора на дирекция „ОДОП“ Велико Търново и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, тъй като е отстранил нередовностите на жалбата в срок, с което е изпълнил указанията, дадени му от съда. Моли определението да бъде отменено, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – директор на дирекция „ОДОП“ Велико Търново, изразява писмено становище за неоснователност на частната жалба и претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството по адм. дело № 1022/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен е образувано по жалба на „ПТЗК Единство“ ЕООД срещу РА № Р-04001524000045-091-001/24.07.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново. С Определение № 4429/20.12.2024 г. жалбата е оставена без движение, като на жалбоподателя е указано в 7–дневен срок от получаване на съобщението да посочи в какво се състои незаконосъобразността на оспорения акт, да представи платежен документ, удостоверяващ заплащане на държавна такса и препис от жалбата за ответната страна. Указано е, че при неизпълнение на указанията на съда в предоставения срок, производството по делото ще бъде прекратено. Съдебният акт е връчен на страната на 08.01.2025 г. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че срокът за отстраняване на констатираните нередовности е изтекъл на 15.01.2025 г., в който жалбоподателят не е изпълнил дадените му указания в цялост, като не е посочил в какво се състои незаконосъобразността на акта. Поради това и на основание чл. 158, ал. 3 АПК жалбата е оставена без разглеждане и съдебното производство е прекратено. Определението е неправилно. На първо място, правилно съдът е съобразил, че срокът за изпълнение на указанията, дадени с Определение № 4429/20.12.2024 г., е изтекъл на 15.01.2025 г. Видно е обаче, че в посочения срок дружеството е представило уточнение към жалба с вх. № 462/17.01.2025 г., съдържащо изискуемото по чл. 150, ал. 1, т. 6 АПК съдържание. Същото е подадено, чрез „Български пощи” на 15.01.2025 г., видно от клеймото на приложения по делото пощенския плик, а съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма. Следователно, жалбоподателят е изпълнил дадените му указания, в т.ч. и за уточняване на жалбата в срока по чл. 158, ал. 1 АПК, а съдът неправилно е приел, че е налице основание по чл. 158, ал. 3 АПК за оставяне на жалбата без разглеждане. На следващо място, следва да се посочи, че съобразно чл. 168, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства за провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В случая в първоначалната жалба, адресирана до съда, изрично е посочен предметът на оспорване – Ревизионен акт № Р-04001524000045-091-001/24.07.2024 г., потвърден с Решение № 119/14.11.2024 г. на директор на дирекция „ОДОП“ Велико Търново, като е заявено, че актът се обжалва изцяло, като неправилен. Направено е и искане за цялостната му отмяна. Поради това и с оглед задължението на съда да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, липсата на конкретни оплаквания в жалбата не обуславя извод за нейната недопустимост. По гореизложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение