Определение № 398 от 12.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2938/2020 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1 ГПК Образувано е въз основа на подадената от Т. С. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Ф. частна жалба с вх.№ 4982 от 22.07.2020г. против определение № 404 от 3.07.2020г. по в.гр.д. № 117/2020г. на ОС Враца, с което е изменено, на основание чл.248 ГПК постановеното въззивно решение в частта за разноските, с която „Изи Асет Менижмънт“ АД е осъдено да й заплати сумата от 1 265.65лв.,адвокатско възнаграждение при предпоставките на чл.38, ал.1 ,т.2 ЗА за осъществено процесуално представителство, като е намалено възнаграждението на 984.48лв. Счита обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен, като счита че съдът не е съобразил датата на сключване на договора за правна помощ /през 2018г./ и че с оглед материалноправният характер на нормите на Наредба № 1 /2004г.а за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се прилагат в редакцията им към момента на сключване на договора /т.е. от 2014г., която би била приложима и ако хонорарът не се дължеше по чл.38, ал.1, т.2 ЗА, а беше договорен и платен между страните. Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата частна жалба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира същата за допустима /пред вид приетото в т.24 от ТР по т.д.№ 6/2012г.на ОСГТК на ВКС и като съобрази, че е подадена в законоустановения срок и от лице което има правен интерес от обжалване/, но неоснователна. Съображенията: Обжалваното определение № 404 от 3.07.2020г. е постановено по реда на чл.248 ГПК, след постановяване на въззивния съдебен акт. Решаващите му мотиви са, че релевантната дата за определяне на приложимата Наредба №1/2004г. /пред вид постановяване на решение на 5чл.състав на ВАС по адм.д.№ 14384/19г. за отмяна на предходната й редакция/ за изчисляване на размера на дължимото адвокатското възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА е 3.06.2020г. /датата на постановяване на въззивния акт/. По спорният по делото въпрос, настоящият съдебен състав споделя установената съдебна практика /вж. напр. определение по ч.т.д. № 3805/2014г. на ІІ т.о./, съгласно която - последното по делото заседание, в което е приключило събирането на доказателството и е обявен ход по същество е релевантният момент, към който следва да се преценя размера на дължимото адвокатско възнаграждение, в случаите когато е оказана безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие. Именно защото с този договор адвокатското възнаграждение не е изрично определено /не е договорено/, тази дейност е предоставена на съда, който следва да съобрази действащата редакция на Наредба №1/2004г. и да определи размер, който не може да е по-малък от предвидения в нея. Като е процедирал по този начин /тъй като последното по делото заседание е от 27.05.2020г., към който момент е била приета действащата редакция на Наредба №1/2004г., която е от 15.05.2020г./, съдът е постановил правилен акт, който следва да бъде потвърден. Както вече беше посочено, настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателката, че датата на сключване на договора за правна помощ е определяща. В случаите на оказана безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1 ЗА, от значение е датата, на която съдът определя размера на адвокатското възнаграждение. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение