Определение № 177 от 16.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1032/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Кюстендилския окръжен съд от 17.05.2011 г. по гр.д. № 264/2011, с което е потвърдено решението на Кюстендилския районен съд от 07.03.2011 г. по гр.д. № 4258/2010, с което са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът Н. Р. С., представляван от адв. Д. Д. от КАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за допустимостта употребата на алкохол да бъде доказана с технически средства и по материалноправните въпроси за тежестта на явяването на работа в състояние, непозволяващо изпълнението на възложените задачи и за значението на количеството алкохол в кръвта за способността на работника да изпълнява трудовите си задължения, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата ОД на МВР, К. я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като “химик” по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед № 4093/28.10.2010 за дисциплинарно уволнение, поради явяването на работника на работа с наличието на 1,4 %о алкохол в кръвта, установени с химическа експертиза и неоспорване на този факт в дадените обяснения. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но те няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че състоянието на повлияност от алкохол може да се установява с всички доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания, химични изследвания (когато са проведени такива) и извънсъдебни признания, концентрацията на алкохол в кръвта 1,4 %о не позволява на работника да изпълнява трудовите си задължения, както и че работата в състояние на повлияност от упойващи вещества е тежко нарушение на трудовата дисциплина и може да обоснове дисциплинарно уволнение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение