Определение № 283 от 23.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1200/2012 г.

Производство по чл. 66, ал.1 ГПК. С определение № 114 от 07.05.2013 г. по гр.д. № 1200/2012 г., потвърдено с определение № 319 от 07.10.2013 г. по ч. гр.д. № 4265/2013 г. на ІІ г.о. ВКС, на основание ч. 262, ал.2, т.1 ГПК е върната частна жалба вх. № 2275 от 04.03.2013 г., подадена от Т. Т. Ч., А. Т. Ч. и В. А. С. против определение № 421 от 23.10.2012 г. по гр.д. № 1200/2012 г. на ІV г.о. ВКС. С молба вх. № 4749 от 16.05.2013 г. жалбоподателите Т. Т. Ч., А. Т. Ч. и В. А. С. са поискали да бъде възстановен срокът за обжалване на определение № 421 от 23.10.2012 г. по гр.д. № 1200/2012 г., тъй като пропускането му се дължи на особени непреодолими обстоятелства – съобщението с препис от определение № 421 от 23.10.2012 г. е било връчено на пълномощника на жалбоподателите адвокат З. Г. Г. от Софийска адвокатска колегия, който в срока за обжалване не могъл да установи контакт с доверителите си; считал е, че определението е законосъобразно, поради което не е предприел сам действия по обжалването му и едва от доверителите си е разбрал, че са налице основания, сочещи за незаконосъобразност на съдебния акт, т.е. че срещу съдебния акт следва да бъде подадена частна жалба. Ответницата по молбата П. К. Я. счита, че същата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за възстановяване на срока за обжалване на определение № 421 от 23.10.2012 г. по гр.д. № 1200/2012 г. на ІV г.о. ВКС е неоснователна. Възстановяване на срок за обжалване се допуска, когато са възникнали особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее, въпреки положената за това дължима грижа. Определение № 421 от 23.10.2012 г. е връчено на представителя на адресата (лично връчване по смисъла на чл. 45 ГПК), който е разполагал с представителна власт да обжалва съдебния акт своевременно. Въведените в молбата обстоятелства – неосъществена своевременно връзка между доверител и пълномощник и различните им становища относно законосъобразността на съдебния акт, касаят единствено мандатното правоотношение; нямат връзка с преклузивния срок за обжалване на определенията, нито съставляват особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал.2 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение