Определение № 156 от 04.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1031/2015 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба,подадена от З. А. З.,Ф. М. З. и Ф. М. З. чрез адв.М. К. срещу разпореждане № 128 от 24.01.15г. по ч.гр.дело № 291/14г.на Добричкия окръжен съд,с което е върната касационната им жалба с вх.№ 8300/22.12.14г. Правят се доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на разпореждането. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество,е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното разпореждане Добричкият окръжен съд е приел,че частната жалба е недопустима,тъй като е подадена извън срока за касационно обжалване на въззивното решение. Разпореждането е законосъобразно. С определение № 444 от 9.07.14г.по в.гр.дело № 291/14г. Добричкият окръжен съд е конституирал наследниците на починалия на 16.06.14г.след приключване на устните състезания въззиваем М. З. З. – З. А. З.,Ф. М. З. и Ф. М. З..Връчване на въззивното решение на тримата е извършено на 11.07.14г.при отказ,удостоверен от връчителя и от двама свидетели.Срокът за обжалване е изтекъл на 11.08.14г.,докато касационната жалба е подадена на 18.12.14г. При тези данни правилно въззивният съд е приел,че касационната жалба е просрочена и я е върнал на подателите.В частната жалба се правят оплаквания,че връчителят не е изпълнил задължението си да изиска документи за самоличност на жалбоподателите и едва тогава да отбележи,че е налице отказ да получат съобщенията.Този въпрос е разрешен от окръжния съд в съответствие със задължителната практика по тълкуване на чл.44 ал.1 ГПК – определение № 96 от 4.02.15г.по ч. гр.дело № 617/15г.на ІV г.о.на ВКС и определение № 274 от 13.05.14г.по ч.гр.дело № 2288/14г.на І г.о.на ВКС,постановени по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК.В тях е прието,че връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването,както и всички действия във връзка с връчването.Отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подпис на връчителя.Отказът на получателя не засяга редовността на връчването.Разписката за извършеното връчване,подписана от връчителя е официален свидетелстващ документ,който доказва пълно връчване и всички обстоятелства,които имат значение за него.В закона и в посочената практика на ВКС няма изискване при връчване на съобщението при отказ на лицето да го получи връчителят да впише в него номера и датата на документа му за самоличност.На практика твърдението,че връчителят /в случая кмета/не е връчил съобщенията за атакуваното решение на жалбоподателите е или за осъществено престъпно действие от негова страна,или за неистинност на документ,чието установяване не може да се осъществи в настоящото производство. С оглед на изложеното настоящият състав намира,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното разпореждане - следва да бъде оставено в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.