Определение № 256 от 17.09.2015 г. на ВКС по т. д. № 2853/2014 г.

Постъпила е частна жалба вх.№ 8219/16.07.15г. от [фирма], [населено място] срещу решение № 41/22.06.15г., постановено по т.д.№ 2853/14г. от Върховния касационен съд, І т.о. Частният жалбоподател поддържа, че с решението не е разрешен спор по същество, поради което същото има характер на определение за прекратяване на производството по делото и подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС. С решение № 41/22.06.15г. ВКС е обезсилил въззивното и първоинстанционното решения в частта, с която е прието за установено по отношение на [фирма] и кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н./, [населено място], че направените от [фирма] плащания по разходни касови ордери от 30.04.99г., 12.05.99г., 17.05.99г., 21.05.99г., 26.05.99г. и 26.05.99г. общо за сумата от 64340 лв. на [фирма] /сега [фирма]/ са нищожни на основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ по предявения иск от Д. И. Г. като синдик на [фирма] /н./ против [фирма] и [фирма] и частично е отменено първоинстанционното решение, като на основание чл.34 ЗЗД е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] /н./ сумата от 124340 лв., произтичаща от плащания по разходни касови ордери 30.04.99г., 12.05.99г., 17.05.99г., 21.05.99г., 26.05.99г. и 26.05.99г. и платежно нареждане от 03.05.99г., платени от [фирма] на [фирма] по предявения иск от Д. И. Г. като синдик на [фирма] /н./, както и допълнително решение № 121/14.07.14г. по т.д.№ 95/13г., с което е допълнено решение № 151/09.06.14г., постановено по т.д.№ 95/13г. от Великотърновския апелативен съд и на основание чл.86 ЗЗД е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] /н./ законната лихва върху сумата 124340 лв., считано от 27.12.07г. – датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане и е прекратил производството по делото по предявените искове в обезсилената част на решенията. Основанието за обезсилване е приетата недопустимост на съдебните актове с оглед изменението на вида на иска по чл.646, ал.2 ТЗ и на обусловените искове по чл.34 ЗЗД по чл.86 ЗЗД. Прекратяването на производството е делото е постановено съгласно чл.270, ал.3, изр.1 ГПК. По силата на чл.296, т.1 ГПК решението на ВКС по подадената касационна жалба не подлежи на обжалване, включително и при обезсилване и прекратяване на производството по делото на основание чл.270, ал.3 ГПК. Съдебният акт няма характер на определение, поради което не е налице хипотезата на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК и подадената частна жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд