Решение № 3776 от 03.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1039/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. Ч. О., гражданин на Сирия, чрез адвокат К. Рангелов, против решение № 8503/11.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1783/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение със законните от това последици. Редовно призована за датата на съдебно заседание, А. Ч. О. не се явява. В писмено становище от адвокат К. Рангелов, особен представител, поддържа жалбата. Ответникът, председателят на ДАБ, се представлява от главен юрисконсулт Е. Хичовски, който счита жалбата за неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на Административен съд гр. Хасково. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 84, ал. 3 във вр. чл. 75 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на А. Ч. О. срещу решение № 5221/23.10.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен по силата на закона орган, съдържа всички задължителни реквизити и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на интервюто търсещата закрила е посочила, че е родена и живяла в [жк], гр. Камишли, обл. Хасака. След като се омъжила, била на [възраст], се преместила в гр. Химо, близо до Камишли, при съпруга си. Този град също бил в обл. Хасака. Напуснала Химо преди 10 години и живяла в Турция. Със съпруга си имали само религиозен брак, оженили се през 2002г. Имали три деца и всички били над 18 години. Съпругът и децата ѝ били в Турция от 10 години. Когато дошла през октомври 2024г., казала, че са в Сирия, защото тогава ѝ казали да не казва, че семейството ѝ е в Турция. Истината била, че те били там от 10 години. Имала роднини в държава – членка на ЕС – имала една сестра в Нидерландия и друга в Германия. Другите две сестри били в Турция, в Истанбул и били близо до семейството ѝ. Посочила, че напуснала Сирия през 2015г., със семейството си, нелегално, за Турция. Напуснала страната си без документи за самоличност. Заявила, че се води без гражданство, мактум била и нямала никакви документи. Съпругът ѝ имал документи за самоличност, но децата нямали. В края на септември 2024г. пристигнала нелегално в Република България, сама, без съпруга си и без децата си. Веднага били задържани от българските власти. Обяснила, че след като напуснала на 24.10.2024г. лагера в Харманли, отишла в София, като дотам я закарал човек, който познавал съпруга ѝ. После тръгнала за Нидерландия, където останала 7 месеца, но там ѝ казали, че има пръстови отпечатъци, взети в България и я върнали обратно. Не притежавала разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не е подавала молба за закрила в друга държава, освен в България и в Нидерландия. Докато била в Турция, цялото семейство имали издадени турски документи – кимлици. В Турция не е работила, тъй като била домакиня, а мъжът ѝ работел, но после се разболял. В момента работели големия ѝ син и дъщеря ѝ. В Турция живеели в Истанбул, в апартамент под наем. Докато живеели в Турция, децата не ходели на училище, защото били бедни и децата били принудени да работят, за да им помагат. Посочила, че имали достъп до медицински грижи в Турция. Съпругът ѝ бил болен от бъбречно – каменна болест, имал кистозни бъбреци и се лекувал в Турция. Там посещавал държавна болница и лечението и лекарствата били безплатни, но понякога се налагало да плащат за някои лекарства. Разказала, че напуснала Турция, защото в последно време положението там се влошило. Отношението на турците към тях се променило. Няколко пъти децата им били задържани и връщани в Сирия, а след това не можели да излизат и да работят. Пояснила, че не ги изпращали в Сирия, но имали страх и заплаха, че ще ги задържат и ще ги върнат. Освен това малкият ѝ син имал диабет и искала да го лекува. Затова решила да напусне Турция и да отиде в Нидерландия, за да направи събиране на семейството. Синът ѝ се лекувал в Турция, но искала да каже, че не иска да се връща в Сирия, защото положението там било много лошо. Опитала се да отиде нелегално в Турция, защото детето ѝ било в болница, но я задържали и я върнали тук. Това се случило преди 17 дни, около средата на месец юли 2025г. След като ѝ е било разяснено, че може да се откаже от молбата си за закрила и да отиде в Турция, без да я спират, чужденката обяснила, че ѝ казали, че не може да се откаже от молбата си, защото щели да я пратят в затвор за година – година и половина, а и не знаела как ще се върне в Турция. Мислела, че е най-добре да остане тук, но искала и да види децата си. Искала да получи редовни документи и да отиде легално при децата си. Не била арестувана, нито осъждана в държавата си по произход или в друга държава. Разказала, че напуснала държавата си на произход пред 10 години, защото имало война, положението било трудно. Нямало нормален начин на живот. Тогава в гр. Химо имало сражения между ДААШ и кюрдските сили. Точно преди да тръгнат от Химо имало взрив на кола – бомба. Когато напускала страната си, Химо и районът били под контрола на редовната армия и Башар Асад. Знаела, че той вече не е на власт в Сирия. Имала близки, които останали да живеят в Сирия – двама братя, които били в Камишли. Посочила, че не е имала проблеми с официалната власт в Сирия или в Турция. Не е имала проблеми в Сирия или в Турция заради етноса или религията си. В Турция имала проблеми заради това, че е сирийка, като пояснила, че хората им казвали, че са сирийци и ги питали защо не се връщат в страната си. Турските власти или полиция не искали насила да ги връщат в Сирия, но имало други сирийци, които били върнати. Посочила, че не е членувала в политическа партия или организация. Не била член на въоръжена групировка. Към нея лично нямало отправени заплахи в Сирия или в Турция, не било оказвано насилие. Заявила, че подава молба за закрила в Република България, защото е [заличен текст], без гражданство. Желанието ѝ било да получи документи и да отиде при децата си. Искала да бъде в държава, където може да работи. Мисли, че ако се върне в родината си, където и да отиде, като кюрдка може да бъде отвлечена или задържана от арабите.. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база даденото от нея интервю в хода на производство пред административния орган, както и другите, събрани от органа доказателства, съдът е стигнал до извод за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на А. Ч. О. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество – липсват данни да е имала проблеми с властите, които да обосновават у нея основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Чужденецът не е била лично преследвана в Сирия, поради което не са налице основания на същата да бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на А. Ч. О. и на хуманитарен статут, доколкото по делото не се доказва осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства не сочат на наличието на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция (чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ), или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ), или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата му по произход - Сирия в случай на въоръжен конфликт (чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ). Самият чужденец не навеждала факти и твърдения за наличие на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ. За да обоснове неприложимостта на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, административният съд се е позовал както на действалата към датата на постановяване на административния акт разпоредба на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО (Директивата), приповтаряща разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, така и на практиката на СЕС - Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на СЕС, както и на представените по делото справки за актуалното положение в Сирия. Въз основа на тях съдът е обосновал извод за наличие на съществена промяна в политическата и икономическа ситуация в Сирия в посока нормализиране на същата и излизане от досегашното състояние на вътрешен и международен въоръжен конфликт. След оттеглянето от власт (или свалянето) на досегашния президент Башар Асад, макар да са налице военни сблъсъци между различни военни групировки, ситуацията в Сирия, съответно - в областта, от която идва чужденецът, не сочи на такава степен на опасност от безогледно насилие спрямо цивилно лице, върнато там, която да съставлява основание за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Според съда в Сирия се установява приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, на което указва и наличието на немалко вътрешно разселени лица в Сирия, желанието на напуснали страната сирийци да се завърнат в нея, както и положителните сигнали в поведението на новите сирийски власти. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС - Хасково. Правилно административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства и изложената от чужденеца бежанска история, подробно анализирани от него, е приел, че по отношение на молителя не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от А. Ч. О. факти в бежанската и история не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието и да се завърне в държавата му по произход. В проведеното интервю чужденецът е заявила, че е напуснала свободно Сирия, тъй като условията на живот били трудни. По отношение на нея не са били отправяни лични заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е била арестувана, съдена или осъждана, не е имала проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от нея религия. Основателно съдът е приел, че наведените от молителката причини да не желае да се завърне в Сирия, не съставляват основания за предоставянето на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и по-скоро са от личен и икономически характер, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са и изводите на АС - Хасково за това, че не са налице и материалноправните предпоставки за уважаване молбата на А. Ч. О. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителката, е приел, че липсват доказателства същата да е бил изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ или пък на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно Решение на съда на ЕС (голям състав) от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Значението на понятието" въоръжен вътрешен конфликт" е пояснено в цитираното по-горе решение на СЕС по дело С- 465/07 и доразвито (доразширено относно субектите, участващи в този конфликт) в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12. Съгласно т. 35 от последното цитирано решение на СЕС разпоредбата на член 15, буква в) от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Горното разрешение следва да се тълкува във взаимовръзка с втория абзац от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт (бил той международен или вътрешен) безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Всичко гореизложено налага извода, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95, съответно - за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му. В компетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. В конкретния случай не е налице кумулативното наличие на всички, изброени по-горе предпоставки за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. Настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателката се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната и. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на нея не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и на чл. 9 ЗУБ. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради липса на убедителни мотиви за ситуацията в Сирия, довело от своя страна и до постановяване на решението в противоречие с материалноправния закон. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателката бъде върната обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложена на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че се касае за лице в трудоспособна възраст а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в този конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същата нелегално е влязла първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминала нелегално българската граница и без да носи със себе си какъвто и да било документ за самоличност. Цялостното поведение на касатора указва на желанието му да емигрира по икономически причини в държава от ЕС, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,