Определение № 95 от 23.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1288/2017 г.

Постъпила е молба по чл.277 ГПК от „Р. /България/“ЕАД за спиране на изпълнението на определение № 56/16.01.2017г. по т.д. № 105/2016г. на ОС-Плевен. С последното е било отменено на осн. чл.253 ГПК вр. чл.621 ТЗ определение от 05.08.2016г. постановено по реда на чл.638, ал.3 ТЗ по молба на банката за разрешаване продължаването на производството по изпълнителни дела за събиране на вземанията на молителя в качеството му на обезпечен кредитор спрямо длъжника [фирма] / н/ по силата на учредени в полза на банката договорни ипотеки по отношение на недвижими имоти, собственост на несъстоятелния длъжник. За да се произнесе по молбата за спиране настоящият състав на ВКС намира следното: Производството по ч.т.д. № 1288/2017г. на ВКС, I т.о. е образувано по частна жалба на „Р. /България/“ ЕАД против определение № 36/07.03.2017г. по в.ч.т.д. № 48/2017г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е оставена без разглеждане подадената частна жалба от банката срещу определение № 56/16.01.2017г. по т.д. № 105/2016г. на ОС-Плевен. Съгласно чл.277 ГПК съдът по частната жалба може да спре изпълнението само на обжалваното с тази частна жалба определение до решаването й от сезирания с нея съд, ако последният прецени това спиране за необходимо. Следователно предмет на обжалване по настоящето частно търговско дело е преграждащото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК определение № 36/07.03.2017г. по в.ч.т.д. № 48/2017г. на Апелативен съд – Велико Т., а не определение № 56/16.01.2017г. по т.д. № 105/2016г. на ОС-Плевен, поради което по отношение на последното не може да бъде постановено спиране на изпълнението от ВКС. Определение № 36/0703.2017г. по в.ч.т.д. № 48/2017г. на Апелативен съд – Велико Т. е произвело своя преграждащ ефект по отношение на производството по частната жалба, въз основа на която е образувано ч.т.д. № 48/2017г. на ВТАС, незабавно от момента на постановяването му от въззивния съд. Дори и при евентуална отмяна на това определение, настоящият състав на ВКС няма да се произнесе по предпоставките по чл.638, ал.3 ТЗ, а ще върне делото на ВТАС за произнасяне по частната жалба на „Р. /България/“ЕАД. Поради изложеното молбата по чл.277 ГПК следва да се остави без уважение. Предвид горното, Върховен касационен съд, състав на ТК, Първо отделение