Определение № 58 от 25.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 2737/2013 г.

Постъпила е частна жалба вх. № 14071/29.12.2015г. от [фирма], [населено място] против определение № 130/21.02.2014г. по т.д. № 2737/2013г. на ВКС, ТК, I т.о. Частният жалбоподател счита, че атакуваното определение е постановено по повод обжалвано определение на САС, а не решение. Излага съображения, че разпоредбата на чл.288 ГПК има предвид произнасяне по касационна жалба срещу решение. Също така смята, че по характера си определение № 130/21.02.2014г. по т.д. № 2737/2013г. на ВКС, ТК, I т.о. представлява определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което същото може да се обжалва пред друг състав на ВКС. Настоящият състав като извърши проверка на допустимостта на частната жалба, констатира следното: Производството по т.д. № 2737/2013г. на ВКС, ТК, I т.о. е приключило с определение № 130/21.02.2014г., постановено по реда на чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2548/30.11.2012г. по т.д. № 1432/2011г. на САС. Определението по чл. 288 ГПК не е от категорията на визираните в чл. 274, ал. 1 ГПК съдебни актове, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото - отговаря се на искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и не е от изрично посочените в закона. Дори и да се разгледа изложената от частния жалбоподател хипотеза, че с обжалваното определение на ВКС съдът се е произнесъл по повод на частна жалба срещу прекратително определение на САС, то последното, а не актът на касационната инстанция по неговия контрол, би представлявало такова по чл.274, ал.1 ГПК. Постановените от ВКС определения по чл.274,ал.2,изр.1,пр.1 ГПК не подлежат на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС. Поради изложените съображения частната жалба следва да бъде върната като недопустима. Водим от горното, ВКС, ТК, Първо отделение