Определение № 55 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 46/2026 г.

Производството е по чл. 135, ал. 7 във вр. с ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение № 1562 от 01.06.2026 г., постановено по гражданско дело № 975/2026 г., Окръжен съд- Бургас е повдигнал спор за подсъдност с Административен съд – Бургас по искова молба на „Невада турс 2004“ АД против Областна администрация – област Бургас, с която е предявена претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 106 308,86 евро за имуществени вреди, равняващи се на законната лихва върху обезщетение за отчужден имот в размер на 150 992,96 евро, за периода от 19.06.2019 г. - датата на изпадане в забава, до 18.08.2025г. - датата на изплащане на пълния размер на обезщетението. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, съобрази следното: От фактическа страна се установява, че със заповед № РД-09-17/04.06.2019г. на областния управител на област Бургас, на осн. чл.34а, ал.2 от Закона за държавната собственост /ЗДСоб/, са отчуждени за държавна нужда за изграждане на обект „Обходен път на гр. Бургас -І-ви етап от км 230+700 на път І-9 „Сарафово-Бургас“ до км 493+550 на път І-6 „Ветрен-Бургас“ и локални платна“, части от имоти – частна собственост, вкл. 4,103 дка от имот с идентификатор 07079.2.1212, земеделска територия, който е собственост на „Невада турс 2004“ АД, като е определено обезщетение в размер на 34 268,00 лв. По жалба на дружеството, с решение № 1338/12.07.2019 г. по адм. дело № 1447/2019г. на Административен съд – Бургас, е изменена издадената заповед в частта на обезщетението, което е увеличено на 68 004,08лв. С решение на ЕСПЧ от 10.09.2024 г., постановено по обединени жалби на „Невада турс 2004“ АД и „Българска туристическа компания Глобал турс“ АД срещу България, е установено нарушение на чл.1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, изразяващо се в това, че обезщетението за отчуждения имот не е било „разумно свързано“ със стойността на същия, поради което лишаването на дружеството от собственост е извършено непропорционално. След произнасянето на ЕСПЧ, по молба на „Невада турс 2004“ АД е постановено решение № 3447/01.04.2025 г. по адм. дело № 1171/2025г. на ВАС, с което на осн. чл.239, т.6 АПК е отменено влязлото в сила решение № 1338/12.07.2019 г. по адм. дело № 1447/2019г. на Административен съд – Бургас и делото е върнато за ново разглеждане. Образувано е адм. дело № 633/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, който с решение № 4553/20.05.2025 г. изменя заповед № РД-09-17/04.06.2019г. на областния управител на област Бургас в частта на обезщетението за отчуждения имот, като го увеличава на 363 320,65 лв. Видно от мотивите на съдебния акт, претенцията на дружеството за присъждане на законна лихва върху цялото обезщетение е отхвърлена по съображения за недопустимост с оглед отмяната на чл. 39, ал. 7 ЗДСоб, обн. ДВ бр.109/2013 г. При горните обстоятелства е предявена исковата молба на „Невада турс 2004“ АД против Областна администрация – област Бургас, с посочения по-горе предмет, пред Административен съд – Бургас, в който е образувано адм. дело № 1142/2026 г. С определение № 4521/22.05.2026 г., съдът е приел, че претендираното обезщетение не е за вреди, настъпили в резултат на административна дейност, тъй като се иска присъждане на лихва, която не е част от обезщетението за отчужден имот, а е за неползван паричен ресурс, т.е. за неоснователно обогатяване по смисъла на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, поради което компетентен да се произнесе е Окръжен съд – Бургас, на когото е изпратено делото по подсъдност. Последният, с определение № 1562/01.06.2026 г. по гр. дело № 975/2026 г., счита, че предявеният иск е за вреди от отменен административен акт, т.е. по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, поради което компетентен да го разгледа е Административен съд – Бургас, с оглед на което прекратява производството и повдига препирня за подсъдност пред смесен състав на ВКС и ВАС. При така установеното от фактическа и правна страна и на основание приложимите разпоредби касаещи определяне на родовата подсъдност, настоящият съдебен състав приема, че компетентен да разгледа спора е Административен съд- Бургас. Предявеният от „Невада турс 2004“ АД осъдителен иск за обезщетение се основава на твърденията на ищеца, че сумата 106 308,86 евро представлява обезщетение за вреди от забавено изплащане на пълния размер на парично обезщетение за отчужден имот по силата на заповед № РД-09-17/04.06.2019г. на областния управител на област Бургас, считано от датата забавата на 19.06.2019 г., до датата на плащането на обезщетението на 18.08.2025г. Видно е, че актът, от който произтича задължението за изплащане на обезщетение от страна на администрацията, е властнически. Следователно претендираното обезщетение за вреди в размер на лихвата за забава, се основава на властнически акт на административен орган, какъвто по своя характер е областния управител на област Бургас. За да се претендира обезщетение по реда на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, то следва и задължението, от чието ненавременно изпълнение са претърпени вреди в размер на законната лихва за забава, да има същия характер. Задължението за изплащане на обезщетение, определено с влязла в сила заповед за отчуждаване на недвижим имот по реда и на основанията на Закона за държавната собственост, не е измежду визираните в ЗЗД и не може да се претендира като неоснователно обогатяване. В предявената искова молба, ищецът е изложил изрични твърдения, че в течение на процесния период е налице незаконосъобразно бездействие на съответния компетентен административен орган да му бъде изплатено обезщетението за отчуждения имот в пълния му размер, поради което са му били нанесени имуществени вреди, равняващи се на законната лихва върху тази сума. С оглед наведените доводи, че забавата на плащането на дължимото обезщетение за отчуждения за държавна нужда недвижим имот, представлява незаконосъобразно бездействие на посочения в исковата молба ответник - административен орган, при изпълнението на административна дейност (отчуждаване на имот за държавна нужда), вследствие на което ищецът е претърпял имуществени вреди, за които се претендира обезщетение, следва, че предявеният иск е такъв по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Предвид характера на дейността на органа и характера на акта, от който се претендират процесните имуществени вреди, искът следва да се квалифицира като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, който съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, се разглежда по реда на чл. 203 и сл. АПК. В контекста на изложеното, компетентен да се произнесе по иска на „Невада турс 2004“ АД за вреди от забавеното изпълнение на пълния размер на паричното задължение, произтичащо от процесната заповед, е административният съд. Местно подсъден, искът е на Административен съд - Бургас, с оглед на чл. 133, ал. 5 във вр. с ал. 1 АПК. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 7 вр. с ал. 5 АПК, петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховният административен съд