Определение № 456 от 04.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5183/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника адв. К. Б. Я., срещу определението от 14.03.2013 г. по гр. д. № 9353/2012 г. на Софийския градски съд, с което без уважение е оставено искане за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Ответницата по частната жалба Г. И. Н. не е подала писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира, че частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но има за предмет определение на въззивен съд, което не прегражда по-нататъшното развитие на делото и е процесуално недопустима. Съображенията за това са следните: Определението на въззивния съд, с което е отказано спиране на производството по делото, не прегражда по-нататъшното развитие на делото. Обратно, то запазва висящността му. Не е предвидена и изрично възможност за обжалването му. Ето защо то не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК и не подлежи на инстанционен контрол. Като недопустима, подадената частна жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.