Решение № 15123 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8743/2010 г.

Решение № 15123 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8743/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ася Огнянова Бобева, действаща като ЕТ "Ася Огнянова", със седалище в гр. Разград, срещу решение № 844 от 22.04.2010 г., постановено по адм. дело № 2691/2009 г., по описа на Административния съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № 900185 от 27.07.2009 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 528 от 23.09.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП и жалбоподателят е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 961,56 лв. В касационната жалба по същество са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по силата на чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения, според които неправилно съдът е приел за установено, че в търговския обект, стопанисван от касатора не са регистрирани всички осъществявани продажби, както и възразява срещу извода за наличие на облагаем оборот за процесния период, който да породи задължение за регистрация по ЗДДС, а оттам и на задължение за внасяне на ДДС. Според касатора съдът неправилно е приел, че определянето на размера на дължимите осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване следва да се извърши въз основа на увеличения размер на приходите от продажби, без да бъдат отчетени направените разходи. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено като неправилно. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Варна е отхвърлена като неоснователна жалбата на ЕТ "Ася Огнянова" против ревизионен акт № 900185 от 27.07.2009 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 528 от 23.09.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на търговеца са определени задължения за данък добавена стойност в размер на 10077,88 лв. за данъчен период 15.10.2005 г. - 28.02.2007 г. и лихви върху тях в размер на 4314,82 лв., задължителни осигурителни вноски за ДОО като самоосигуряващо се лице по КСО за периода 2005 - 2008 г. в общ размер на 5420,78 лв. и лихви върху тях в размер на 3987,70 лв., както и здравноосигурителни вноски по ЗЗО като самоосигуряващо се лице по КСО за периода 2005 - 2008 г. и м. 01. - 02.2009 г. в общ размер на 1251,53 лв. и лихви върху тях в размер на 525,41 лв. За да постанови този резултат, след съвкупна преценка на събраните доказателства съдът е приел, че по делото е установено несъответствие между отразените приходи в счетоводството на търговеца и отразените приходи от първичните счетоводни документи. В мотивите на решението е посочено, че касовата бележка от ЕКАФП установява наличието на реализиран приход в размер на 10030,40 лв. и в случай, че се е касаело за погрешно маркиране жалбоподателят е следвало да коригира тази грешка по предвидения нормативен ред. В мотивите на съдебното решение е посочено, че ревизионният акт е издаден при условията на чл. 122 от ДОПК, като констатациите в него се смятат за верни до тяхното оборване и в тежест на ревизираното лице е било да докаже положителните факти, на които основава твърденията си. Така постановеното решение е правилно. Съдът е изяснил делото от фактическа страна въз основа на събраните доказателства, при правилна преценка на доказателствената сила на представените документи, при което е достигнал до обосновани правни изводи. В настоящия случай ревизията, приключила с издаване на обжалвания пред съда ревизионен акт, е извършена по особения ред, предвиден в чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Според ревизиращите органи, за да се премине към този ред, е прието наличието на обстоятелството по т. 4 на тази разпоредба, съгласно която липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. При извършена данъчна ревизия на жалбоподателя в качеството му на едноличен търговец е било установено, че към 14.10.2005 г. същият е достигнал облагаем оборот за регистрация по ЗДДС и той e бил реализиран чрез продажби в стопанисваните от ЕТ "Ася Огнянова" търговски обекти в гр. Разград. Изводът си за размера на оборота съдът е обосновал с регистрирания от ЕКАФП оборот, като съдът и ревизиращите органи правилно са приели, че към декларирания от търговеца приход при подаване на ГДД за 2005 г. следва да се включи и сумата от 10030,40 лв., отразена в представен касов бон от 4.07.2005 г. Правилни са изводите на съда по отношение на твърдението на касатора за неправилно отразяване на извършена продажба в размер на посочената сума, тъй като в случая е приложима специалната норма на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4/1999 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти, според която корекции на вече издадени фискални касови бележки се правят при връщане на стоката, рекламация на закупена стока или погрешно натрупване след приключена сметка на клиента - сторно операция. В конкретния случай при използване на фискално устройство корекцията е следвало да се осъществи чрез издаване на документ /касова бележка/ от кочан и той трябва да съдържа всички реквизити, съобразно чл. 23, ал. 2 от наредбата: надпис "сторно", подпис на материалноотговорно лице, номер, дата и час на издаване на касовата бележка, която се сторнира и данни за клиента - данъчен номер, наименование и адрес на юридическото лице или ЕТ и име, адрес и ЕГН за физическо лице. С оглед изложеното е правилен изводът на първоинстанционния съд, че отбелязването върху издадения касов бон с надпис "грешка" не е достатъчно да се приеме, че са изпълнени формалните нормативни изисквания за извършване на сторно операция. До същия извод води и обстоятелството, че в хода на ревизионното производство е установена липсата на архив на касатора за 2005 г., както и констатацията на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза във връзка със спазването на принципа "документална обоснованост", че са налице пропуски при изготвянето на счетоводни документи и регистри, включително и при документирането на корекции относно регистрирани продажби по реда на Наредба № 4/1999 г. След като в нормативен акт е дадена легална възможност за извършване на корекция при допусната грешка в маркирането на ЕКАФП и въпреки това търговецът не е извършил такава, той следва да понесе неблагоприятните последици от немарливото водене на собствените си дела. Тук следва да се подчертае, че ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК е ревизия, както се посочи по-горе, при особени случаи и съгласно правилото на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. Тази презумпция е оборима и доказателствената тежест се носи от ревизираното лице, което в случая не е ангажирало доказателства, с които да обори констатираните на ревизиращите органи относно наличието на обстоятелствата, посочени в чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. По същите съображения са неоснователни оплакванията на касатора по отношение на размера на определените вноски за държавно обществено и здравно осигуряване. Макар и с лаконични мотиви, първоинстанционният съд правилно е приел, че законосъобразно е определен размерът на тези задължения предвид приетия за установен размер на дохода на търговеца. По оплакванията на касатора относно това, че не са изследвани разходите от дейността, следва да се посочи, че в ревизионното и впоследствие в съдебното производство не са ангажирани доказателства, оборващи констатациите, направени в ревизионния акт. Следва да се посочи, че размерът на осигурителните вноски са определени в ревизионния акт, както и в заключението на вещото лице, след приспадане на разходите за дейността на търговеца. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че изводите на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,