Определение № 32 от 28.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 1073/2011 г.

Производството е по реда на чл. 43, т. 3 НПК. Образувано е въз основа на разпореждане № 2 от 26.01.11 на Председателя на Районен съд, Раднево, с което е прекратено съдебното производство по НОХД № 2/11 по описа на същия съд и делото е изпратено по компетентност на ВКС, на основание чл. 43, т. 3 НПК. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, І НО, намери следното: Съдебното производство по НОХД № 2/11 по описа на Районен съд, Р., е образувано по обвинителен акт срещу Д. Й. З., за престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1 вр. чл. 212, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Делото е подсъдно на Районен съд, Р., по правилата на местната подсъдност. Същото дело, под друг номер, е разглеждано в РРС, но постановените съдебни актове са отменяни от въззивната инстанция, което е наложило неколкократно ново разглеждане от различни състави. Понастоящем, при поредното ново разглеждане в първоинстанционния съд, е изчерпана възможността да бъде образуван състав в съда, на който делото е подсъдно. ВКС намери, че са налице основанията на чл. 43, т. 3 НПК, тъй като съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав. При това положение, местната подсъдност следва да бъде променена, като делото бъде разгледано от друг, еднакъв по степен съд, а именно: от РАЙОНЕН СЪД, С. З.. С оглед на изложеното и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, І НО,