Определение № 2475 от 26.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 45/2024 г.

Подадена е молба вх. № 13663 от 05.08.2024 г. от „Сакса“ ООД, [населено място] баня за допълване на постановеното по настоящото дело решение № 127 от 29.07.2024 г. в частта за разноските, като в полза на дружеството бъде присъдено платеното от него адвокатско възнаграждение за производството в размер на сумата 7 850 лв. Ответникът по молбата – “Инжстройинженеринг“ ЕООД, [населено място] – оспорва същата по съображения, че молителят не е представил своевременно доказателства за заплащането на адвокатския хонорар, а при условията на евентуалност прави възражение за неговата прекомерност. Съдът, като взе предвид изложеното в молбата, данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е и основателна. От представения по делото и приет в проведеното на 20.03.2024г. съдебно заседание договор за правна защита и съдействие от 10.02.2024 г. се установява, че ответникът по исковете „Сакса“ ООД, [населено място] баня е уговорил заплащането на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения от него адвокат за осъществяване на процесуално представителство по подадената от “Инжстройинженеринг“ ЕООД искова молба в размер на сумата 7 850 лв. В договора за правна помощ и съдействие е отразено изрично, че посочената сума е получена от адвоката в деня на подписването му. С оглед на това, неоснователно е възражението на ищеца по делото, че не са представени своевременно доказателства за заплащането на адвокатското възнаграждение. Настоящият състав намира за неоснователно и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на спора и обема на предоставената правна помощ – изготвяне на отговор на исковата молба с подробни съображения срещу поддържаните в нея твърдения; явяване в съдебно заседание и депозирани по делото писмени бележки, следва да се счете, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 7 850 лв. не е прекомерно. Аргумент в подкрепа на този извод е и фактът, че самият ищец е заплатил значително по-голям хонорар на ангажирания от него адвокат – 8 600 лв. за предявяване на иск за отмяна на арбитражното решение (по договор за правна защита и съдействие № 067612 от 22.12.2023 г.) и отделно 1 500 лв. за спиране изпълнението на това решение (по договор за правна защита и съдействие № 067613 от 22.12.2023 г.). Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК