Решение № 10418 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4729/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – Велико Търново при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) против Решение № 1420 от 07.04.2026 г., постановено по адм. д. № 261/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново (АС), в частта му, с която е отменен по жалба на „Гора 77“ ЕООД Ревизионен акт (РА) № Р-04000423002380-091-001/20.12.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – Велико Търново, в частта, потвърдена с Решение № 17/11.03.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП” – Велико Търново при ЦУ на НАП, с която на „Гора 77“ ЕООД са определени: допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 07, м. 08, м. 09., м. 10, м. 11 и м. 12.2017 г., в размер общо на 3 168,00 лева и лихви за забава в размер на 2 035,86 лева; допълнителни задължения за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 2 363,35 лева и лихви в размер на 1 664,06 лева и за 2017 г. в размер на 1 933,99 лева и лихви в размер на 1 165,65 лева, както и в частта, с която НАП е осъдена да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 1889,42 евро. Решение № 1420 от 07.04.2026 г., постановено по адм. д. № 261/2024 г. по описа на АС – Велико Търново, в частта, с която е отхвърлена жалбата на „Гора 77“ ЕООД срещу РА № Р-04000423002380-091-001/20.12.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта му, с която на дружеството е установена данъчна печалба за 2019 г. в размер на 349,10 лева, приспадната е данъчна загуба за 2018 г. в същия размер и е определена нулева данъчна основа за облагане с корпоративен данък за 2019 година, не е обжалвано и е влязло в сила. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че погрешно АС – Велико Търново е приел, че при продажбата на процесната дървесина дружеството е начислило в пълен размер прекия и косвения данък. Оспорва извода на съда, че не се установяват неотчетени продажби. Сочи, че съдът е направил крайния си извод без да е анализирал обективно и задълбочено доказателствата по делото. Намира, че неправилно административният съд не е кредитирал наличните превозни билети, издадени от СЦДП – ДП- ТП гр. Елена и Община Елена като документи годни да удостоверят по реда на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД прехвърлянето на собствеността върху придобитата дървесина от „Гора 77“ ЕООД на посочените в превозните билети лица. Сочи, че ревизираното лице /РЛ/ е възпрепятствало данъчния контрол като не е представило превозни билети, от които да се установи до кои получатели са доставени всички придобити количества дървесина. Излага оплаквания, че решаващият състав не е взел предвид обясненията дадени от управителя на „МПМ-2009“ ООД, че дружеството е получило дървесина от РЛ, но не разполага с доказателства за плащането, тъй като РЛ не му е издало такива. Оспорва изложеното от съда, че обясненията на физическите лица, посочени в превозните билети като превозвачи, са недостатъчно конкретни. Намира за неправилен извода на АС, че по данни от счетоводството на дружеството, ако придобитата през 2016г. и 2017г. дървесина действително е била продадена, то нямало как да бъдат осъществени продажбите през 2018г. и 2020г. Счита за погрешно възприетото от съда, че счетоводството на РЛ е водено редовно. В тази връзка излага, че заключението по съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ), приета в съдебното производство, е възприето от съда безкритично и в противоречие с доказателствата по делото. Касаторът посочва наличие на противоречие между мотивите на съда и доказателствата по делото. Претендира отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който жалбата на „Гора 77“ ЕООД да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на разноски по делото в размер на 1 446,14 евро по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът – „Гора 77“ ЕООД, чрез адв. Х. Костадинов, оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски за касационното производство в размер на 300 евро по представен списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд – Велико Търново е бил РА № Р-04000423002380-091-001/20.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта потвърдена с Решение № 17/11.03.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, с която на „Гора 77“ ЕООД са определени: допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 07, м. 08, м. 09., м. 10, м. 11 и м. 12.2017 г., в размер общо на 3 168,00 лева и лихви за забава в размер на 2 035,86 лева; допълнителни задължения за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 2 363,35 лева и лихви в размер на 1 664,06 лева и за 2017 г. в размер на 1 933,99 лева и лихви в размер на 1 165,65 лева, а за 2019 г. е установена данъчна печалба в размер на 349,10 лева, от която е приспадната данъчна загуба в същия размер за 2018 година. Съдът е посочил, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентни органи по приходите, в законоустановената форма и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което същият не страда от пороци, водещи до нищожност. Административният съд е приел за основателни направените от дружеството възражения за недоказаност на извършени, но неотчетени доставки към трети лица на дървесина и дърва за огрев през 2016 г. и 2017 година. Изложил е, че изводите на органите по приходите за извършени, но неотчетени от жалбоподателя продажби на придобита от него дървесина, се базират основно на превозни билети, издадени от Община Елена и от ТП „ДГС Елена“, в които като „купувач“ на дървесина и дърва за огрев е посочено „Гора 77“ ЕООД, а като „получатели“ – няколко търговци и различни физически лица. В тази връзка съдът е приел, че превозните билети не са годно доказателство, за да докажат, че е налице определяне на стоките по съгласие между „Гора 77“ ЕООД и посочените в превозните билети „получатели“, нито такива за фактическото предаване на стоките. Обсъждайки събраните по делото доказателства. Съдът е приел, че фактите относно придобиването на дървесината от дружеството, по същество не са били спорни на нито един етап от производството, като самото ревизирано лице също е представило доказателства за тях. В тази връзка е отбелязал, че в някои от издадените от доставчиците документи количествата предоставена дървесина са посочени в пространствени кубични метри, в други – в плътни кубични метри, а в трети /напр. издадените от Община Елена/, не е посочено коя от тези две мерни единици е използвана. Същевременно съдът е установил, че в хода на всички извършени проверки и на двете ревизии, нито едно от посочените в превозните билети лица, с изключение на такива, към които „Гора 77“ ЕООД е издало фактури, не е представило доказателства за фактическото получаване на дървесина от ревизираното лице през процесните периоди и за нейното заплащане. В тази връзка е обсъдил извършените проверки и изисканите документи и обяснения във връзка с конкретно посочени в превозните билети трети лица, вписани като получатели в тях и на част от лицата осъществили транспорта на дървесината. Приел е, че липсват други писмени доказателства за извършени от „Гора 77“ ООД продажби на дървесина към посочените в превозните билети лица. Съдът е преценил, че наличните по делото доказателства не подкрепят изводите на органите по приходите за извършени, но неотчетени доставки на дървесина от „Гора 77“ ООД към различни физически лица и търговци през периода 2016 г. и 2017 г. и се явяват базирани единствено на изготвени от трети лица /служители в Община Елена и ТП „ДГС Елена“/ документи, които по предназначението си не са годни да установят както последващото фактическо предаване на стоките като способ за прехвърляне на собствеността, така и евентуално извършени плащания. Административният съд е достигнал до извод, че претендираното от приходната администрация фактическо движение на стокови и парични потоци между „Гора 77“ ООД от една страна и посочените в превозните билети физически и юридически лица, не е доказано за целите на данъчното облагане. При липсата на доказателства за предаването на стоките, предмет на издадените фактури, първоинстанционният съд е приел, че собствеността върху стоките не е транслирана от ревизираното лице към трети лица, в сочения от администрацията времеви период 2016 г. – 2017 година. В тази връзка е обсъдил и заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. Първостепенният съд е посочил, че в заключението на ССчЕ е отразено, че през 2018 г. „Гора 77“ ООД е придобило 15,040 куб. м. дървесина, отчуждило е 90,000 куб. м., през 2019 г. не е извършвало дейност, а през 2020 г. е извършило продажби на 487,240 куб. м. дървесина, като в края на последния период е имало наличност от 56 куб. м. дървесина. Това обстоятелство съдът е приел за потвърдено от Протокол за извършена проверка № 0361749/ 02.12.2020 г. /папка 2, л. 92/, съставен при извършена проверка от органи по приходите в склад за дървен материал на „Гора 77“ ООД в с. Константин. Съгласно отразеното в протокола, при проверката са били установени чрез измерване 56 куб. м. дърва за огрев. При тези данни, дори като се вземат предвид получените през 2019 г. 31,91 куб. метра дърва по издадените от „Вавона“ ЕООД фактури, неотразени в счетоводството на ревизираното лице, неясно за съда е останало откъде са придобити според органите по приходите около 75 куб.м. дървесина, продадени през 2018 г. и повече от 450 куб.м. дървесина – предмет на продажбите през 2020 г., ако добитата през 2016 г. и 2017 г. дървесина действително е била незабавно препродадена на трети лица. Административен съд – Велико Търново е приел, че съвкупната преценка на доказателствата по делото налага извод за недоказаност на сочените от органите по приходите продажби на дървесина през 2016 г. и 2017 г. от „Гора 77“ ООД към лицата, посочени в превозните билети, издадени от Община Елена и ТП „ДГС Елена“, а от там и за укриване на приходите от такива продажби. Цитирал е разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съгласно която фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното, но с оглед общия принцип за разпределянето на доказателствената тежест в процеса, е приел, че отрицателният факт, а именно твърдяното от търговеца неизвършване на процесните продажби, е следвало да бъде оборен от ревизиращите органи чрез установяване на съответните положителни факти – предаването на стоките, евентуално получаването на насрещни плащания, както и документирането на такива стопански операции като минимум при сочените получатели, които имат търговско качество. Административният съд е приел, че в разглеждания случай тези факти не са доказани, т.е. от органите по приходите не е установено соченото от тях обстоятелство, представляващо основание за извършване на ревизията за установяване на задължения по ЗДДС и ЗКПО от тази дейност по особения ред – това по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Решаващият състав е намерил за недоказано и второто сочено от приходната администрация основание за извършване на ревизията по особения ред за данъчните периоди през 2016 г и 2017 г. – това по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Съдът не е споделил изводите, че от ревизираното лице не били представени изрично изискани при ревизията счетоводни и други документи. Първоинстанционният съд е изложил, че формално е вярно, че не са представени изискани документи, но е отбелязал, че в отговора на отправените му при тази повторна ревизия 5 броя ИПДПОЗЛ, с писмо от 31.08.2023 г. /папка 1, л. 144/, управителят на дружеството изрично е посочил, че всички изисквани документи вече са представени в НАП при предходни проверки, производства и ревизии. При така описаните действия на страните, съдът е приел, че приходната администрация не е счела за необходимо да приобщи някои от тези документи към ревизионната преписка, поради което не може да има негативни за ревизираното лице последици. Съдът е отчел, че останалите изложени факти във връзка с воденото от РЛ счетоводство на практика не са оспорени от него. Администраивният съд е възприел изводите на приходната администрация за неправилни отразявания на покупки от ТП „ДГС Елена“ и на част от продажбите през 2016 г. към „Олилес“ ООД – гр. Варна, различия в счетоводно отразените количества закупена дървесина и тези по някои фактури издадени от същото горско стопанство и от Община Елена, счетоводно изписани по-големи количества дървесина от фактурираните за 2016 г. и 2017 година. Потвърдил е и несъответствието във вида на доставената дървесина, между фактура от 31.05.2017 г., издадена от „Гора 77“ ЕООД на „Стивас“ ЕООД и съответните превозни билети, както и че датата на фактурата предхожда датите на превозните билети. Съдът се е позовал на изводите в заключението на ССчЕ, поддържани от вещото лице и при разпита му в съдебно заседание, че счетоводната отчетност на „Гора 77“ ЕООД за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2020 г. е водена редовно, като са спазени приложимите закони и счетоводни стандарти, вкл. при отчитането на придобиване, продажба и разпореждане със стоки и услуги и че е налице документална обоснованост на счетоводните записвания. Обобщил е, че вещото лице е заявило, че сочените отразявания по с-ка 302 и сметки от група 70 не оказват влияние върху проследимостта на извършените стопански операции и посочва, че част от тези записвания по същество са правилни. Като причина за разликите в документираните количества дървесина по фактури и превозни билети, и тези отразени в счетоводството на РЛ, експертът е посочил използването са различни мерни единици за дървесината. Съдът е констатирал, че това обстоятелство се потвърждава и от съдържанието на тези документи, в преобладаващата част от които не е посочено дали става въпрос за пространствени или плътни кубични метри дърва. Що се отнася до неправилното отчитане от „Гора 77“ ЕООД на приходи от продажби на стоки и услуги, съдът е приел, че същото намира своето обяснение във факта, че част от дървесината е придобита в изпълнение на договори за добив, товарене, подвоз и претоварване на технологична дървесина с ТП „ДГС Елена“ и ТП „ДГС Буйновци“. Съдът е обсъдил характера на тези договори – за извършване на услуга, като е отчел, че РЛ е изпълнител по същите, което обстоятелство според решаващия състав е обусловило коментираните погрешни отразявания. В заключение на обсъдените факти съдът се е позовал на изводите в заключението на счетоводната експертиза и е посочил, че действително се установяват грешки в счетоводната отчетност на оспорващото дружество в периода 2016 г. - 2018 г. и 2020 година. Обратно на възприетото от ответната администрация обаче, тези грешки по своя характер съдът е възприел като такива, които не са в състояние да осуетят установяването на основите за облагане с корпоративен данък и за начисляване на ДДС. В тази връзка административният съд е изложил, че не всяко нарушение на изискванията на Закона за счетоводството обосновава хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, а в случая тезата, че „Гора 77“ ЕООД не е организирало и водило текущо и аналитично счетоводно отчитане, е приел, че не се подкрепя от доказателствата по делото. На следващо място съдът е обсъдил изложеното от приходната администрация, че дружеството не е представило дневник за постъпилата, преработена и експедирана дървесина, в съответствие с чл. 206 от Закона за горите, първични счетоводни документи за завеждане и изписване на закупеното и продаденото количество дървесина и други изискани му документи и писмени обяснения във връзка с осъществяваната дейност, по петте броя ИПДПОЗЛ, отправени в хода на процесната ревизия. Обсъдил е относимите разпоредби на Закона за горите и Наредба № 1 от 30.01.2012 г. на МЗХ и МВР. Установил е, че в случая такъв дневник действително не е бил представен в хода на повторната ревизия. Позовал се е на преглед на приложените по делото ИПДПОЗЛ /л. 112 до л. 135 в папка 1/ въз основа, на които е установил, че не е бил изискван от органите по приходите. Относно останалите сочени като непредставени документи, отразяващи извършени последващи продажби /фактури, превозни билети/, съдът е приел, че дружеството не е имало задължение за издаване на такива документи, тъй като не се доказва да е извършило въпросните последващи продажби. При така изложеното съдът е намерил за недоказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК за определяне по аналогия на данъчните основи за облагане на жалбоподателя за 2016 г. и 2017 година. На последно място съдът е приел за недоказано предоставянето през 2017 г. на 90 плътни куб. метра дърва за горене на „Гора 77“ ЕООД, от страна на представляващото го физическо лице С. К. Д.. Съдът е констатирал, че преди първоначалната ревизия е била извършена ПУФО на С. Д., за резултатите от която е съставен протокол от 18.04.2022 г. Съгласно отразеното в този протокол и в писмените обяснения на С. Д., последният като физическо лице също е извършвал добив и търговия с дървесина. Относно превозните билети, издадени от Община Елена в периода 2017 г. и 2018 г., в които е отразен като собственик на дървесина, а „Гора 77“ ЕООД - като получател на такава, Д. е заявил, че е използвал част от тази дървесина за лични нужди на него и семейството му, а друга част са продадени от него като физическо лице. С оглед на това първостепенния съд е приел, че вземането предвид на коментираните 90 плътни куб. метра дърва за горене при определянето на данъчните основи на дружеството, на практика води до облагане на неосъществени продажби или до повторно облагане на такива, за които физическото лице е начислило данък. Административен съд – Велико Търново е достигнал до крайния извод, че допълнително начисленият данък за неотчетени доставки в размер общо на 3 168,00 лв. и лихви в размер на 2 035,86 лева за данъчни периоди м. 07, м. 08, м. 09., м. 10, м. 11 и м. 12.2017 година, е изцяло неправилно определен, с оглед на което е отменил РА в тази му част. При недоказаното наличие на неотчетени продажби на дървесина през данъчни период 2016г. и 2017г., съдът е приел, че неправилно поради липса на основание са увеличени декларираните от лицето финансови резултати с печалбата от такива продажби и са определени данъчни основи по чл. 19 от ЗКПО за тези данъчни периоди, различни от декларираните от задълженото лице. Съответно неправилно е определен допълнителен корпоративен данък за тези периоди, в посочените по-горе размери. Ревизионният акт, като незаконосъобразен в тези му части, както и в частта му, с която са начислени лихви за забава, е отменен. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради постановяването му при допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основателно е касационното оплакване за допуснато от АС – Велико Търново съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с обсъждането и оценката на доказателствената съвкупност и даването на отговор на възраженията и доводите на страните в съдебния акт съобразно изискванията по чл. 172а, ал. 2 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 236, ал. 2 от ГПК. Посочените процесуални нарушения в случая са съществени и очевидни. Разрешаването на конкретния спор по същество от АС – Велико Търново е предполагало обсъждане на всички приобщени по делото относими доказателства и заключението на приетата съдебна експертиза поотделно и в тяхната съвкупност. В резултат на тази познавателна и оценъчна дейност съдът е следвало да посочи кои факти приема за установени и доказани, въз основа на кои доказателства, и кои отрича да са се осъществили, и защо. Такова обсъждане в съдебното решение не се разкрива. Внимателният прочит на съдебния акт, предмет на касационна проверка, разкрива, че на лист 332, гръб, последен абзац от първоинстанционното дело, административният съд е приел, че фактите относно придобиването на дървесината от оспорващото дружество, по същество не са били спорни на нито един етап от производството, като самото ревизирано лице също е представило доказателства за тях. Това заключение е направено без да е извършен анализ на доказателствата и в тази връзка, и без да е мотивиран достигнатия декларативен краен извод. Видно от първоинстанционната жалба е налице противоречие в изявленията на „Гора 77“ ЕООД по този въпрос. Така например на стр. 2 от жалбата /л. 4 гръб от първоинстанционното дело/, абзац 2 дружеството е посочило, че „Действително, между ДГС – Елена и Буйновци от една страна и дружеството има договорни отношения за продажба на дървесина, но това не означава, че всички превозни билети не могат да се отнесат към издадените от дружеството фактури за продажба.“. В пряко противоречие на това на стр. 3 от жалбата /л. 5 от първоинстанционното дело/, абзац 1, дружеството е изложило, че „Липсата на анализ на описаните по- горе факти не дава възможност да се приеме, че превозните билети доказват по категоричен начин, че „Гора 77“ ЕООД в действителност е получило количествата дървесина, описано в билетите“. След това на стр. 4 /л. 5 гръб от първоинстанционното дело/, абзац 3, ревизираното лице излага ново твърдение: “Всъщност в случая, ако има „доказателства“ за извършени доставки те по- скоро са за такива касаещи транспорт, а не търговия с дървесина.“. Съгласно чл. 171, ал. 5 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В случая видно от изложеното в първоинстанционната жалба са налице неясноти в изявленията на дружеството. От една страна се твърди, че е получило дървесината по процесните превозни билети, но същите се отнасят към издадените от дружеството фактури за продажба. От друга сочи, че превозните билети не доказват „Гора 77“ ЕООД да е получавало дървесина по тях. От трета страна твърди, че процесните превозни билети се отнасят за доставки, касаещи транспорт. Първоинстанционният съд е следвало да укаже на жалбоподателя, че следва да отстрани неяснотите в твърденията си и да посочи получавал ли е дървесина по процесните превозни билети, ако да, да представи доказателства как е счетоводно отразено това получаване и дали същата е предмет на последващи доставки. Установяването на тези релевантни факти, чрез отстраняване на спорните от безспорни обстоятелства са от основно значение за определяне на доказателствената тежест на страните във връзка с доказване наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. С молба, подадена от „Гора 77“ ЕООД /л. 55 от първоинстанционното дело/, на основание чл. 193 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК са оспорени авторството и истинността на съдържанието на превозните билети, представени при ревизията от ТП Държавно горско стопанство Елена с Писмо № 25671/06.12.2021 г., намиращи се в Папка 3, от л. 6 до л. 157, и на превозните билети, представени при ревизията от ТП Държавно горско стопанство Буйновци с Писмо № РД 08043/01.12.2021 г., намиращи се в Папка 3, от л.158 до л. 242, в т.ч. описаните в ревизионния доклад превозни билети. В проведеното открито съдебно заседание на 23.04.2024г. АС - Велико Търново е открил производство по проверка истинността, авторство и верността на съдържанието им. Разпределил е доказателствената тежест като е указал, че същата се носи от жалбоподателя. При постановяване на съдебното решение преценката на доказателствата от съда заема централно място в решаващата му дейност. Върху преценката на доказателствата съдът изгражда своите констатации, че определени факти са се осъществили или не, съответно подвежда тези констатации под правната норма и стига до извода дали спорното право съществува или не. Целта на производството по чл. 193-194 от ГПК е, във висящ процес, да се определи дали дадено писмено доказателство следва да се обсъжда при изграждане на фактическите и правни изводи на решаващия съд или то да бъде изключено, като неистинско от доказателствения материал. Определението по чл. 194, ал. 2 от ГПК е от същество за доказването. Ако не се е поизнесъл с нарочен акт преди даване ход на устните прения, съдът коментира този въпрос в мотивите на своето решение, като заключението му не намира отражение в диспозитива на акта по същество /в този смисъл Решение № 270 от 19.02.2015г., постановено по гр. дело № 7175/2013 г. по описа на ВКС, IV г.о./. В конкретния случай административният съд не се е произнесъл нито в определение по чл. 194, ал. 2 от ГПК, нито с обжалваното решение, дали оспорването на жалбоподателя е проведено успешно или не, като, като не е извършил проверката на оспорените превозни билети, описани в ревизионния доклад. Този пропуск на съда е довел до съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неизясняване на делото от фактическа страна. Съдът не е извършил и конкретна преценка на представените превозни билети, голяма част от които са нечетливи. Решението на първоинстанционния съд е основано единствено на заключението на изслушаната по делото съдебна експертиза. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице. В случая същото е оспорено от ответника по делото с доводи, че същото е необосновано и неправилно, видно от протокол от открито съдебно заседание, проведено на 17.09.2024г. /л. 269 от адм. д. № 261/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново/. Административният съд не е обсъдил това оспорване. Заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост - чл. 202 от ГПК. Оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда, което в процесния случай не е сторено. Като съд по съществото на спора първоинстанционният съд е длъжен да изложи своите съображения по основателността на жалбата с оглед наведените от жалбоподателя оплаквания, доводи и възражения. Мотивите към решението трябва да съдържат изложение на приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката за доказателствата, доводите и възраженията на страните. В процесния случай липсва анализ и съпоставка на всички доказателства и без да са отчетени обстоятелствата, които са от значение за преценката им. В тази връзка основателни се явяват оплакваният в касационната жалба, че решаващият състав не е съобразил, че от цялостният анализ на заключението е видно, че изводът на вещото лице за редовно водено счетоводство от „Гора 77“ ЕООД се базира само на заведените счетоводни регистри при дружеството, а не на съвкупна оценка на доказателствата по делото. Административният съд не е взел предвид необходимостта от задълбочен анализ на първичните счетоводни документи – получените и издадените фактури от „Гора 77“ ЕООД. Не е извършен анализ дали съдържанието на стопанските операции, съответства на начина, по който са отчетени в счетоводството. Съдът не е обсъдил противоречията в изложеното от вещото лице в заключението от ССчЕ и при разпита му в проведеното на 17.09.2024г. съдебно заседание. Установено е от експертизата, че приходите от продажба на дървесина са отнесени по сметки от група 70 - 702 „Приходи от продажба на стоки“ и 703 „Приходи от продажба на услуги“. Съдът се е позовал на изложеното от вещото лице в експертизата, че сочените отразявания по с-ка 302 и сметки от група 70, не оказват влияние върху проследимостта на извършените стопански операции, като е приел, че част от тези записвания по същество са правилни. На гърба на л. 268 от първоинстанционното дело вещото лице във връзка с осчетоводяването по сметки от група 70 е посочило „При въпросните две фактури е допусната грешка в осчетоводяването и аз не го споря.“. Това изявление не е обсъдено от съда. В съдебно заседание, проведено на 17.09.2024г., на поставен въпрос от юрк. Вълкова вещото лице е посочило, че видно от данните от счетоводните регистри може да се проследят и обвържат всички фактури за покупки и продажби. След това вещото лице е уточнило, че не е имало такава задача. На л. 268 от първоинстанционното дело на зададен въпрос от юрк. Вълкова е отговорило: „Невъзможно е да се проследи от разрешителното за сеч, превозни билети, фактурите с които излизат - превозните билети не са сложени към самите фактури. Аз се опитах, но е невъзможно, особено където има превозни билети. Невъзможно е да се установи пълна проследимост. Дори и за закупуването. Отделно за продажбите, когато са извършени продажбите, там информацията е толкова избеляла по тези превозни билети, че самата община е молила за четливи екземпляри, но явно не са съхранени“. Така неясен е останал въпросът може ли да се проследят стопанските операции, извършвани от ревизираното лице, при съпоставката на фактурите и придружаващите ги документи /договори, превозни билети, приемо-предавателни протоколи и др./. По делото е установено, че са налице разлики в документираните количества дървесина по фактури и превозни билети. Вещото лице в съдебно заседание, проведено на 17.09.2024г. /л. 268 гръб от първоинстанционното дело/, посочва, че „При доставките и продажбите, и в превозните билети - използвани са различни мерни единици за дървесината. Във всички документи няма еднаквост на отчитане на мерната единица, с която са отразени закупените и продадените дърва и от доставчиците и към клиенти. В счетоводния регистър е в кубичен метър. В протокола на ревизията е в кубични метри, в кантарните бележки е в тонове. Когато този документ дойде в счетоводството и е наличен към фактурата, тогава счетоводството може да види данните и да я приложи, да вземе тази мерна единица и да я приложи. Собственикът ми каза за преобразуването на тон е 0,8 рандемана, по принцип е доста сложно. То няма и как да бъде направено. Сменяни са и нормативно определените коефициенти за преобразуването в периода.“. Това изявление не е обсъдено от съда в обжалваното решение. АС- Велико Търново е посочил, че е налице соченото несъответствие във вида на доставената дървесина, между фактура от 31.05.2017 г., издадена от „Гора 77“ ЕООД на „Стивас“ ЕООД и съответните превозни билети, както и че датата на фактура предхожда датите на превозните билети. Но след това се е позовал на заключението по ССчЕ, че счетоводството на дружеството е водено редовно и не е обсъждал повече това несъответствие. За да обоснове крайният си извод, че счетоводството е водено редовно съдът е посочил, че разликите в документираните количества дървесина по фактури и превозни билети и тези, отразени в счетоводството на ревизираното лице, според експертът се дължат на различни мерни единици на дървесината. Потвърждение на това заключение съдът намира във факта, че в преобладаваща част от документите не е посочено дали става въпрос за пространствени или плътни кубични метри. В тази насока е основателно направеното оплакване в касационната жалба, че неизяснен е останал въпросът дали не е следвало да има различна аналитична отчетност според вида на мерните единици на дървесината, за да не е необходимо преобразуване. Не е изяснен и факта, как е преценено каква е мерната единица в документите, в които не пише пространствени или плътни кубични метри е предадената дървесина, за да бъдат правилно осчетоводени. Първоинстанционният съд е възприел, че действително се установяват грешки в счетоводната отчетност на „Гора 77“ ЕООД в периода 2016г.-2018г. и 2020г. Но съдът е приел, че тези грешки не са в състояние да осуетят установяването на основите за облагане с корпоративен данък и за начисляване на ДДС. Административният съд е допълнил, че не всяко нарушение на Закона за счетоводството обосновава хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Като съдът е приел, че обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК е налице само за 2019г. Касационната инстанция намира, че с оглед изложените по- горе несъответствия в изявленията на вещото лице, липсата на извършена съпоставка между превозните билети и получените от дружеството фактури, както и на последващите доставки на дървесина, неизясненият въпрос как точно са осчетоводени фактурите с различни мерни единици и тези в които не е ясно какъв е видът на кубичните метри дървесина, то делото е останало неизяснено от фактическа страна. Настоящият тричленен състав установи, че е налице несъответствие между фактите изложени в съдебното решение и представените по делото доказателства. Административният съд в обжалваното решение / л. 335 гръб от първоинстанционното дело/ е заключил, че „В случая такъв дневник действително не е бил представен в хода на повторната ревизия, но при преглед на ИПДПОЗЛ на л. 112 до л. 135 в папка 1 се установява и че не е бил изискван от органите по приходите….. Така или иначе, след като въпросният документ не е бил изрично изискван от органите по приходите, безпредметно е по-нататъшното обсъждане на неговото непредставяне като основание по чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК“. Този извод на съда е в пряко противоречие с представените по делото доказателства. В представеното в папка 1, л. 112 от първоинстанционното дело ИПДПОЗЛ № Р-04000423002380-040-001/02.05.2023г. още в т. 1 е посочено „Дневник за постъпила, преработена и експедирана дървесина от „Гора 77“ ЕООД през ревизирания период“. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение се явява неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При това делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Велико Търново при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. При новото разглеждане на делото от АС – Велико Търново в производството по чл. 226 от АПК, съдът следва да изпълни процесуалните си задължения и да разпредели доказателствената тежест между страните, като укаже изрично на всяка една от тях кои факти е длъжна да установи. Административният съд следва на основание чл. 171, ал. 5 от АПК да укаже на дружеството, че следва да отстрани неяснотите в изявленията си и да посочи получавал ли е дървесина по процесните превозни билети, ако да, да представи доказателства как е счетоводно отразено това обстоятелство и дали същата е предмет на последващи доставки. При наличие на открито производство по чл. 193 от ГПК по оспорване на превозните билети, описани в ревизионния доклад, съдът следва да проведе производството по оспорване и да се е произнесе на основание чл. 194, ал. 2 и ал.3 от ГПК дали оспорването на жалбоподателя е проведено успешно или не. Съдът следва да обсъди всички приобщени доказателства, относими към спорните по делото въпроси, включително приетите в касационното производство, и да даде обосновани отговори на възраженията на страните, включително направените, ако има такива при приемане на заключението на вещото лице, като има предвид процесуалните възможности по чл. 171, ал. 2, изр. второ от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. След това следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да изложи установените факти и да направи съответните правни изводи досежно приложимите, въз основа на тези факти, материално правни норми. В резултат на горното да даде отговор налице ли е основание за определяне на задължения за корпоративен данък по ЗКПО и за данък върху добавената стойност по ЗДДС за процесните данъчни периоди. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във Върховния административен съд в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение