Определение № 9192 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8996/2026 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Варна против определение № 9294 от 14.07.2026 г., постановено по адм. дело № 1678/2026 г. по описа на Административен съд (АС) - Варна, с което е оставена без разглеждане подадената от директора на РИОСВ - Варна частна касационна жалба с вх. № 14734/07.07.2026 г. срещу постановеното по адм. дело № 1678/2026 г. по описа на АС-Варна определение № 8524/29.06.2026 г. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение. Твърди, че има право на жалба срещу определение № 8524/29.06.2026 г. по адм. дело № 1678/2026 г. по описа на Административен съд – Варна, като счита същото за неблагоприятно за него, поради което иска да се отмени обжалваното определение № 9294/14.07.2026 г. и делото да се върне на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Установява се, че с определение № 8524/29.06.2026 г., постановено по адм. дело № 1678/2026 г. по описа на Административен съд - Варна, съдът е отменил решение № ВА-1/С/18.05.2026 г. на директора на РИОСВ - Варна и е върнал преписката на същият административен орган за продължаване на административното производство по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда относно инвестиционното предложение с възложител „ЕЕ Лозенец“ ЕООД, гр. Варна. С обжалваното определение № 9294/14.07.2026 г. по адм. дело № 1678/2026 г., на основание чл. 213а, ал. 2 вр. чл. 231 от АПК, частната жалба, подадена от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Варна срещу определение № 8524/29.06.2026 г. по адм. дело № 1678/2026 г., е оставена без разглеждане. Съдът е приел, че както е посочено в определение № 8524/29.06.2026 г., съгласно чл. 200, ал. 2 от АПК същото подлежи на обжалване от страните, участващи в административното производство. Съгласно чл. 27, ал. 1 от АПК участващи в административното производство страни са заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации, т.е. частният жалбоподател не е страна, а е решаващ орган. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. на ОСС, І и ІІ колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 10/2019 г., не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 от АПК от административния орган, издател на акта. С оглед посоченото административният съд е приел, че частната жалба е недопустима. Определението е валидно, допустимо и правилно. Пред административния съд е оспорено решение № ВА-1/С/18.05.2026 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Варна за спиране на административното производство на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Съобразно нормата на чл. 54, ал. 5 от АПК актът за спиране на производството за издаване на административен акт се обжалва по реда на глава десета, раздел IV на АПК. С определение № 8524/29.06.2026 г. по адм. дело № 1678/2026 г. по описа на Административен съд – Варна е отменено решение № ВА-1/С/18.05.2026 г. на директора на РИОСВ - Варна и е върната преписката на административния орган за продължаване на административното производство. Според чл. 200, ал. 1 от АПК в едномесечен срок от постъпването на жалбата съдът се произнася с определение. Разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от АПК регламентира право на частна жалба срещу постановеното определение по ал. 1, каквото е посоченото определение, само на страните, участващи в административното производство. По силата на чл. 27, ал. 1 от АПК страни, участващи в административното производство са заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани или организации. Сезираният със заявлението административен орган не е страна, а решаващ орган в административното производство, започнало по искането за издаване на административен акт. Именно поради това и съобразно императивната разпоредба на чл. 200, ал. 2 от АПК, административният орган няма право да оспори съдебния акт, с който е отменен постановеният от него акт за спиране на административното производство. Правото на обжалване произтича от наличието на конкретно материално право или защитим от закона интерес, които пряко и непосредствено се засягат от властническото произнасяне. Директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Варна, пред който се развива производството, няма качеството на надлежна страна по спорното материално административно правоотношение, а същият е решаващ орган по това правоотношение. Предвид горното, депозираната от него частна жалба, като подадена от страна без процесуална легитимация, е недопустима, което обуславя оставянето й без разглеждане, както правилно е приел и първоинстанционният съд. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2/2021 г. по т.д. № 10/2019 г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС, с което е прието, че не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс от административния орган, издател на акта. Следователно, съдът е извършил правилна преценка за процесуална недопустимост на частната жалба срещу определение № 8524/29.06.2026 г. по адм. дело № 1678/2026 г. по описа на Административен съд - Варна. С оглед изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното определение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,