Определение № 1012 от 07.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1002/2025 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 във вр. с чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба вх.№ 14394/30.09.2024г. на Върховен административен съд ( вх.№ 20789/19.06.2024г. по описа на АССГ), подадена от Университет за национално и световно стопанство (УНСС), представляван от ректора на университета, чрез пълномощник, срещу определение № 7480 от 04.06.2024г. постановено по адм. дело № 5657/2022 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане касационна жалба с вх. № 15828/22.04.2024г. на ректора на УНСС, представляван от пълномощник, против решение № 2079 от 29.03.2024г. по адм. д. № 5657/2022г. по описа на Административен съд София - град. Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд и оспорва заключението, че касационната жалба е подадена от неучастваща по делото страна, която няма интерес от оспорването на крайния съдебен акт. Поддържа се, че касационната жалба е подадена от УНСС в качеството на институция, засегната от съдебното решение с осъждането й за разноски. Ответникът д-р М. С. Х., оспорва частната жалба с писмен отговор, представен по реда на чл. 232 АПК, с който пледира за оставяне в сила обжалваното определение, като правилно и законосъобразно постановено. Претендира разноски за настоящето производство, за които представя списък. Научното жури към Факултет „Международна икономика и политика“ в УННС, ответник в производството по адм.д. 5657/2022г., в становище от 27.01.2025г., чрез пълномощник, не оспорва подадената частна жалба, вкл. и не оспорва и подадената касационна жалба с вх. № 15828/22.04.2024г. на ректора на УНСС, представляван от пълномощник, против решение № 2079 от 29.03.2024г., по адм. д. № 5657/2022г. по описа на Административен съд София – град. За да остави без разглеждане касационната жалба на ректора на УНСС срещу решение № 2079 от 29.03.2024г., по адм. д. № 5657/2022г. по описа на Административен съд София – град, първоинстанционният съд е приел, че касационната жалба е подадена от ненадлежна страна, която не е участвала в съдебното производство, поради което и няма интерес от оспорване на постановеното по делото решение. С оглед осъждането на УНСС за разноски, съдът е посочил, че това е в резултат на факта, че УНСС е юридическото лице, част от администрацията на което е страната по делото, издала отменения с решението административен акт, обстоятелство, което не прави страна в производството и УНСС като юридическо лице. Определението е правилно като краен резултат. Касационна жалба с вх. № 15828/22.04.2024г. е подадена от ректора на УНСС, представляван от пълномощник срещу решението по адм.д. № 5657/2022г. по описа на Административен съд София – град, по което дело ректора на УНСС не е бил страна в производството. Пълномощникът както на ректора на УНСС, така и на ответникът в производството пред АССГ– научното жури във факултет „Международна икономика и политика“ на УННС, е един и същ. Поради това, АССГ правилно е приел, че не е налице хипотезата на чл.210 ал.2 от АПК, и с разпореждане от 24.04.2024г. е оставил касационната жалба без движение, като нередовна, с указание да се посочи ясно от чие име е подадена. В срока за отстраняване на нередовността в касационната жалба, на 16.05.2024г., е постъпило уточнение от пълномощника, че касационната жалба се подава от ректора на УНСС, а не от Научното жури във факултет „МИП“ на УНСС. Правото на обжалване на съдебното решение принадлежи на страната в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, съгласно чл.210 ал.1 от АПК. При уточнението за подаването на касационната жалба от името на юридическото лице УНСС, което не е било страна в първоинстанционния процес, правилно, като касационната жалба е оставена без разглеждане като недопустима, като подадена от нелегитимиран субект, макар че неточно АССГ е приел, че указанията в разпореждането от 24.04.2024г. не са изпълнени. По изложените съображения обжалваното определение на АССГ следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на М. С. Х. за заплащане на разноски за изготвяне на отговор на частната жалба е основателна. Съобразно представения списък на разноските и доказателствата за извършването им, УНСС следва да бъде осъден да заплати на М. С. Х. направените от нея разноски в размер на 420 лв. Водим от горното, Върховен административен съд, състав на пето отделение