Определение № 563 от 28.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1293/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 137/26.11.2019 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 468/2019, с което е потвърдено решение № 152/26.07.2019 на Разградския окръжен съд по гр. д. № 256/2018, като са уважени предявените искове по чл. 74, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество в размер на 127.428,86 лева. Недоволни от решението са касаторите Р. И. А. и Ф. Х. И. от Р., представлявани от адв. В. В. от РАК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси: за правомощията на въззивния съд при обжалване на първоинстанционно решение, постановено по нередовна искова молба и за изискванията за редовност на исковата молба за отнемане на незаконно придобито имущество по чл. 74, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ; също и по материалноправните въпроси за значително несъответствие между имуществото, с което ответниците са разполагали в началото и в края на изследвания (за всеки от тях) период и по-специално подлежат ли на отнемане парични средства по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период, които (въпроси) са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовават се на противоречие с решения №№ 129/08.06.2015 по гр.д. 5562/2013, 137/02.11.2018 по гр.д. 2507/2017 на ВКС IV ГО, които прилагат. Ответникът по жалбата Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), представляван от ст. инспектор Д. С., я оспорва, като неоснователна и счита, че в представеното изложение не са посочени правни въпроси, които да обуславят допускане на въззивното решение до касационно обжалване, както и че решението е по същество правилно, тъй като е налице изискваното от закона значително несъответствие, за определянето на което имат значение и постъпленията по банковите сметки на ответниците. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът е признат за виновен с влязла в сила присъда за извършването на престъпление по чл. 255, ал. 4 вр. чл. 255, ал. 1, т. 1 НК, което попада в обхвата на чл. 22,, ал. 1, т. 18 ЗОПДНПИ (отм.). Проверяваният период по отношение ответника и Ф. И., с която той живее на съпружески е от 15.01.2008 до 15.01.2018 г. в началото на периода ответниците не са притежавали никакво имущество, а през проверявания период ответницата не е получавала никакви доходи. Налице е значително несъответствие по смисъла на чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) в размер, надвишаващ сумата 150.000 лева, тъй като за налично в края на проверявания период следва да се счита и имущество (активи), което не е намерено у ответниците, но има данни да е преминало през техния патримониум, ако няма доказателства това имущество да е напуснало патримониума на ответниците или да е изразходвано – движими вещи, пари, ценни книжа и др. Това тълкуване на понятието „значително несъответствие“, според въззивния съд, е в съответствие с целите на закона. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси обуславят изхода на делото, решени са от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение