Определение № 740 от 25.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1147/2023 г.

Производството пред първоинстанционния съд, чието решение е потвърдено с обжалвания въззивен акт, е образувано по предявени от М. Л. А. срещу „Профи кредит България“ ЕООД искове за установяване нищожност на договор за потребителски кредит от 17.07.2019 г., с който на ищцата е предоставен кредит в размер на 2000 лв. и за осъждане на ответника да заплати сумата от 3356 лв., дадена без основание, съединени евентуално с искове за установяване нищожност на споразумение за закупуване на допълнителен пакет услуги, по силата на което ищцата дължи заплащане на сумата от 2534.76 лв. и за осъждане на ответника да заплати сумата от 2113.49 лв., дадена без основание. Т.е. установява се, че цената на всеки от предявените искове, съответно определена по реда на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК по отношение исковете за установяване нищожност на договорите /стойността на всеки от договорите - 2000 лв. и 2534.76 лв./ и по реда на чл.69, ал.1, т.1 от ГПК по отношение осъдителните искове /търсената сума - 3356 лв. и 2534.76 лв./, е под 5000 лв., поради което на основание чл.280, ал.3, вр. чл.113 от ГПК, решението по тези искове не подлежи на касационно обжалване, независимо от неправилните указания на въззивната инстанция относно обжалваемостта на решението. В този смисъл касационната жалба е процесуално недопустима, поради което, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение