Решение № 8004 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2391/2026 г.

на изпитите по наказателноправна подготовка, проведени на 12, 18 и 23.06.2025 г. Въз основа на направеното предложение е издадена Заповед рег. № 4581з-1450 от 03.07.2025 г. на ректора на АМВР, с която жалбоподателят е отстранен от курса за първоначално професионално обучение поради слаб успех. На 04.07.2025 г. ректорът на АМВР е изпратил предложение до изпълняващия правомощията на главен секретар на МВР да се прекрати участието на жалбоподателя в курса за първоначално професионално обучение преди завършване на срока на обучение поради слаб успех. Въз основа на така направено предложение е издадена оспорената заповед № 8121К-9507 от 15.07.2025 г. на главния секретар на МВР. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, като се е позовал на представените по делото Заповед № 8121К-1450 от 20.02.2025 г. и Заповед № 8121з-166 от 20.02.2025 г. и двете на министъра на вътрешните работи, както и на разпоредбите на чл. 36, ал. 7 ЗМВР. Приел е, че заповедта е издадена без допуснати нарушения на материалния закон. В тази връзка е изложил съображения, че в случая категорично е доказано наличието на хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8121з-433 от 16.03.2017 г. за професионалното обучение на служителите от Министерството на вътрешните работи (Наредба № 8121з-433 от 16.03.2017 г.) – слаб успех на жалбоподателя в курса за първоначално професионално обучение, при наличието на която предпоставка участието в курса се прекратява със заповед на главния секретар. Посочил е, че тъй като нормата на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 8121з-433 от 16.03.2017 г. е императивна, главният секретар на МВР няма право на преценка, а действа в условията на обвързана компетентност и задължително следва да издаде заповед за прекратяване на участието на съответното лице в курса за професионално обучение. Решението е неправилно. Фактическите установявания на съда не се оспорват от страните, поради което касационната инстанция ги приема, така като са установени от първоинстанционния съд. Основателен е доводът в касационната жалба, че съдът не е обсъдил довода му, че незаконосъобразно и в нарушение на процесуалните правила на Заповед № 8121К-9507 от 15.07.2025 г. на За главен секретар на МВР е придадено обратно действие, което било недопустимо. Това е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което ако не беше допуснато съдът би постановил друг краен резултат, но не е основание за връщане на делото за ново разглеждане, тъй като спорът е по приложението на материалния закон и не е необходимо събирането на нови доказателства. В Заповед № 8121К-9507 от 15.07.2025 г. на За главен секретар на МВР е посочено, че участието на А. Н. в курс за първоначално професионално обучение І.С.1.1.35 „Курс за младши изпълнителски длъжност – полицейски органи“ в Център за специализация и професионална подготовка – Казанлък при АМВР се прекратява считано от 07.07.2025 г. Предвид това посочване следва да се приеме, че на заповедта е придадено обратно действие, както правилно сочи касационният жалбоподател. В заповедта не са изложени никакви мотиви и не е посочено правно основание за така придаденото обратно действие. За да се придаде обратно действие на административен акт е необходимо изрично нормативно овластяване за това, а в ЗМВР не се съдържа правна възможност главният секретар на МВР да прекратява участието на стажант в курс за първоначално обучение със задна дата. Такава възможност не е предвидена и в издадената на основание чл. 170, ал. 5 и чл. 170а ЗМВР, ал. 2 Наредба № 8121з-433 от 16.03.2017 г. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8121з-433 от 16.03.2017 г. участието на служителите в курс за професионално обучение се прекратява или отменя със заповед на главния секретар на МВР в следните случаи: поради слаб успех. Заповедта за прекратяване на участието в курс поради слаб успех има конститутивен характер и предписаните с нея промени рефлектират в правната сфера на адресата ѝ за в бъдеще, т. е. от момента на издаването ѝ. Следователно най-ранният начален момент на отстраняване от курс за професионално обучение може да бъде този на издаването на административния акт, считано от който настъпват правните последици за стажанта, в случая от 15.07.2025 г. Като не е отчел това обстоятелство решаващият съд е постановил неправилен съдебен акт. Изводите на съда, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган са правилни. За пълнота следва да се отбележи, че съдът не е изложил и съображения за спазване на административнопроизводствените правила – относно процедурата и сроковете предвидени в чл. 13, ал. 3 от Наредба № 8121з-433 от 16.03.2017 г., като видно от доказателствата по делото сроковете за изготвяне на предложение не са спазени. Няма и доказателства кога предложение рег. № 4581р-10838/04.07.2025 г. е стигнало до директора на ДЧР, за да се изготви заповедта – чл. 13, ал. 3 от Наредба № 8121з-433 от 16.03.2017 г. Предвид незаконосъобразно придаденото обратно действие на заповедта е безпредметно събирането на доказателства в тази връзка. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, по същество, с което да се уважи първоначалната жалба и Заповед № 8121К-9507 от 15.07.2025 г. на За главен секретар на МВР да се отмени. Касационният жалбоподател не претендира разноски поради което такива не му се присъждат.