Определение № 50091 от 11.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1559/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Й. Й., чрез процесуален представител, от съдържанието на която следва да се приеме, че е подадена против Решение № 117 от 09.03.2022г. по в.т.д. № 785/2021г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на Решение № 260179/29.04.2021г. по т.д. № 5/2020г. на Старозагорски окръжен съд, ГО, в частта, с която „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на Г. Й. Й., разликата над 120 000 лв. до 140 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на основание чл.432, ал. 1 КЗ, като искът е отхвърлен за посочената разлика, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната част на иска за разликата над 140 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв. В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част атакуваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, сочи се и необоснованост, поради което се претендира неговата отмяна, ведно с присъждане на направените разноски. Твърди се, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, въззивната инстанция неправилно е приложила разпоредбата на чл.52 ЗЗД и критериите, установени с ППВС № 4/1968г. Ответникът „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, чрез процесуален пълномощник, е подал писмен отговор срещу касационната жалба със становище за неоснователност. Третите лица – помагачи Т. К. Т. и У. К. Т., представлявани от законния им представител Виждан С. Курбан, не заявяват становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира следното: Въззивното решение не съдържа „отхвърлителни“ части, срещу които да се насочи касационната жалба на ищцата, тъй като в него липсва диспозитив, с който след отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната част за разликата над 120 000 лв. до 140 000 лв., се отхвърля иска за посочената разлика, както и диспозитив за потвърждаване на атакуваното решение в отхвърлителната част за разликата над 140 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв., предмет на подадената от ищцата въззивна жалба. При формирана в мотивите към въззивното решение воля за неоснователност на иска над потвърдения размер от 120 000 лв., необективирана в диспозитива на акта, се касае за несъответствие между формирана и изразена воля на съда, което е от значение за обхвата на касационната проверка и допустимостта на подадената касационна жалба. Касае се за предварителен въпрос, който следва да бъде разрешен преди етапа на селектиране на касационната жалба. По тези съображения, настоящото производство следва да бъде прекратено и делото да се върне на ПАС за провеждане на такова по реда на чл.247 ГПК с оглед отстраняване на несъответствието между мотиви и диспозитив в обжалваното решение, след което отново да се изпрати на ВКС, ТК, за произнасяне по реда на чл.288 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение