Определение № 83 от 18.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 1097/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, във вр. ал. 1, т. 2 и чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 1116/25.ІІ.2020 г. на софийското ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ /ЕИК[ЕИК]/, подадена против определение № 44 на Варненския апелативен съд, ТК, ІІ-ри с-в, от 22.І.2020 г., постановено по т. дело № 640/2019 г., с което въззивното решение № 262/21.ХІ.2019 г. по същото дело е било изменено в частта му за разноските, като те са били оставени в тежест на всяка от страните по спора, въведен с преки искове срещу застраховател, както са били направени /предвид оставянето без уважение и на двете въззивни жалби срещу първоинстанционното решение/. Единственото оплакване на дружеството настоящ частен жалбоподател е за постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон, поради което застрахователят претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция по съществото на първоначалното негово искане за присъждане на разноски за въззивното производство, който да е идентичен по съдържание с постановеното за тях в решение № 262/21.ХІ.2019 г. преди въпросното изменение и позволяващ, при липса на насрещно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, получаване по компенсация на сума в размер на 5 043.82 лв. По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК шестимата ответници по частната жалба - Ю. Ф. Р., Ф. М. Н., Е. М. Д., М. М. Н., А. М. Х. и Х. М. Х., писмено са възразили чрез техния процесуален представител по пълномощие от САК по основателността й, претендирайки за оставянето й без уважение - като неоснователна, инвокирайки обаче довод, че искането на застрахователя за изменение на въззивното решение в частта му за разноските е било просрочено. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че настоящата частна жалба на софийското ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ /ЕИК[ЕИК]/ е постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК, подадена е била от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, както и че тя е насочена срещу подлежащ на атакуване пред ВКС съдебен акт, счита, че същата ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. В действителност процесното изменение в частта му за разноските на въззивното решение № 262/21.ХІ.2019 г., постановено от Варненския апелативен съд, ТК, ІІ-ри с-в, по т. д. № 640/2019 г., е било инициирано по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК от страна на шестимата ищци, сега ответници по частната жалба на застрахователя, а не от страна на последния, както погрешно се поддържа в техния писмен отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК. Произнасянето на въззивния съд с атакуваното определение е по съвместната тяхна молба с вх. № 6805 от датата 4.ХІІ.2019 г., съдържаща тезата им, че щом първоинстанционното решение за частично уважаване на преките им искове срещу ЗАД „Булстрад Виена Ишурънс Груп“ се оставя в сила – като резултат от отхвърлянето и на двете редовни въззивни жалби, постъпили срещу него, то и разноските за въззивното производство следва да останат в тежест на всяка от страните по спора така, както са били направени. Съставът на Варненския апелативен съд е съобразил не само относимото към случая правило на процесуалния закон /чл. 78, ал. 1 ГПК/, но и създадената константна практика по прилагането му, обективирана в цитираните на страници 1 и 2 четири определения на състави от гражданската колегия на ВКС, постановени в периода 17.І.2014 г. – 12.ІХ.2019 г. Предвид релевираното в настоящата частна жалба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ единствено оплакване за „нарушаване на материалния закон“, в случая няма основание за ревизирането на тази константна практика на ВКС. Мотивиран от горното Върховният касационен, Търговска колегия, Първо отделение