Определение № 60807 от 13.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2202/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. М. С., чрез пълномощника й адв. Сокол Н. против решение № 178/06.07.2020 г. по в.гр.д. № 58/2020 г. на Окръжен съд Габрово, с което е потвърдено решение № 495/16.12.2019 г. по гр.д. № 919/2019 г. по описа на Районен съд Габрово, с което са отхвърлени предявените от касатора против С. И. Т. искове с правно основание чл.29 и чл.30 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор №........ по КК и КР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], ет..., ап...., със застроена площ от 53 кв.м., заедно с прилежащи части:избено помещение с площ от 7.90 кв.м., таванско помещение с площ от 9,57 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху поземления имот, обективиран в нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № ...., том ..., рег.№...., дело № ... от...... г. на нотариус И. И., с район на действие РС [населено място], поради сключването му при измама и заплашване, като неоснователни. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа на първо място, че то е недопустимо поради нарушение на правилата за родова подсъдност на делото – чл. 104, т.4 ГПК, тъй като цената на иска, който е облигационен по своя характер е 25 460,10 лв., поради което е подсъден на окръжен съд като първа инстанция. На второ място се поддържа и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се обезсилване на решението като недопустимо, а при условията на евентуалност – отмяната му като неправилно. Ответницата С. И. Т., чрез пълномощника си адв. П.Б., в отговор на касационната жалба поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на посочените основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, а по същество излага съображения за нейната неоснователност. За да потвърди решението на Районен съд Казанлък, въззивният съд е приел за неоснователни доводите на въззивницата – ищца за неправилна преценка на доказателствата по делото и превратно тълкуване на фактите от първоинстанционния съд и за неправилност на крайните му изводи, които били в противоречие с практиката на ВКС. Посочил е, че твърдените от ищцата обстоятелства относно осъществена спрямо нея заплаха и измама, чрез които св.М. и ответницата по делото са я подвели и принудили да сключи процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот, не са установени по делото, тъй като нито един от разпитаните свидетели, с изключение на майката на ищцата, не установяват осъществяването на целенасочени действия от страна на ответницата и св.М., които да са подвели ищцата да сключи сделката чрез умишлено въвеждане в заблуждение или пък да я принудят към сключване на договора чрез възбуждане на основателен страх. Въззиввният съд е приел, че събраните по делото доказателства навеждат на извод, че страховете на ищцата са възникнали по повод отношенията с нейната сестра и психическия и физически тормоз, който тя е упражнявала спрямо тяхната майка и то в период, значително предхождащ сключването на процесния договор. Именно с цел избягване на емоционалното напрежение, което са предизвикали тези отношения, ищцата е взела решение да се премести заедно с майка си, в друго населено място, поради което е обявила жилището за продан чрез агенция за недвижими имоти, но доколкото не са се появили купувачи, имотът е предложен на ответницата. На следващо място, съдът е приел, че направеното за първи път с въззивната жалба искане съдът да се произнесе по довод за нищожността на сделката поради противоречието й с добрите нрави, с оглед ниската й продажна цена, е недопустимо, тъй като съдът дължи произнасяне, защита и съдействие на страните само в рамките на посоченото от ищеца в исковата молба, определящо предмета на спора. Изложени са доводи, че съдът не може да се произнася служебно по факти и обстоятелства, които не са наведени от ищеца или от ответника в предмета на спора. При съобразяване на разрешението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, според което служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, намира приложение и в стадия на селектиране на касационните жалби, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че следва да допусне касационното обжалване на основание чл.280, ал.2, предл. 2 ГПК поради наличието на вероятност въззивното решение да е недопустимо. За касационното обжалване, касаторът дължи държавна такса в размер на по 127,30 лв. на основание чл.18, ал.2, т.2 ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.