Определение № 27 от 17.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 217/2014 г.

Производството е по реда на чл.43, т.3 НПК. Постъпило е определение № 10/31.01.14 г. на председателя на РС-Поморие, с което е прекратено Н.Ч.Х.Д.15/14 г.по описа на същия съд и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, за разглеждането му по същество. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид релевантните по това производство данни и като съобрази изразеното от прокурора мнение, намери следното: Съгласно приложените по производството доказателствени материали, може да се изведе заключение, че е налице хипотезата, прогласена в разпоредбата на чл. 43, т.3 НПК и съдът, на който делото е подсъдно по общите правила на подсъдността, не може да образува състав. Видно е, че съдиите от РС-Поморие са се отвели от разглеждане на делото, изтъквайки разпоредбата на чл. 29, ал. 2 НПК и са се обосновали с възможност да възникнат съмнения за безпристрастност и незаинтересованост от изхода на спора, ако участвуват в произнасяне по съдебното производство. И това е така, предвид обстоятелството, че обвиняемият е лице, познато на съдиите в битността му на редовен свидетел по наказателно-административни дела предвид професионалната му битност. Върховният касационен съд счита, че от формална гледна точка действията на целокупния съдебен състав на РС-Поморие намират опора в законовите правила. Това от своя страна обуславя необходимост от промяна на подсъдността на делото, чрез възлагането му за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, който да е относително териториално близко и инфраструктурно удобно ситуиран, какъвто е РС-Бургас. Водим от изложените съображения и в съответствие с нормата на чл. 43, т.3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение