Определение № 2952 от 12.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 371/2024 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от Ц. Г. Г., чрез адв. К. Х., с която е поискано да бъде допълнено в частта му за разноските определение № 1235/18.03.2024г., постановено по настоящето дело, като се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за изготвения отговор на частната касационна жалба. Ответникът Г. А. С. не е изразил становище по молбата. Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 248 ГПК. Разгледана по същество е основателна. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, а разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда, че ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. В случая ответникът Ц. Г. Г. с подадения отговор на частната касационна жалба е поискал присъждане на направените разноски по делото, като е представил доказателства за извършване на разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор. Видно от представения договор за правна защита и съдействие ответникът е заплатила на адв. Х. в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, като в тази част договорът има характера на разписка (т. 1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС), предвид на което и е доказан фактът на реално извършване на разноските. По искането за присъждане на разноски липсва произнасяне с определението по чл. 288 ГПК. Следователно налице са предпоставките на чл. 248 ГПК за допълване на определение № 1235/18.03.2024г. в частта му за разноските. По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение