Определение № 167 от 12.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 320/2015 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена от К. П. Б. чрез адв. Т. Я. молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 3938 от 05.06.2012 г. по гр. д. № 8008/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, II – В въззивен състав, с което е отменено решение № II – 74 – 50 от 29.03.2011 г. по гр. д. № 35346/2009 г. на Софийски районен съд, 74 състав в частта, с която са определени квотите на страните – бивши съпрузи, и вместо това е постановено друго, с което са определени квоти 35, 79 % за К. Б. и 64, 21 % за К. Б.. С определение № 37 от 25.01.2013 г. по гр. д. № 952/2012 г. на ВКС, II г. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. В срока по чл. 306 ал. 3 ГПК ответникът по молбата К. Д. Б. чрез адв. Л. К. Х. е подала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Молителят е обосновал основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. второ ГПК. Твърди, че удостоверението от 08.07.2014 г., допълнено с удостоверение от 16.07.2014 г. на Банка Д. представлява ново писмено доказателство от съществено значение за делото, с което не е могъл да се снабди своевременно. Молбата за отмяна е депозирана в първоинстанционния съд на 24.07.2014 г. Настоящият състав на съда, като обсъди по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК наличието на предпоставките за допустимост, намира, че подадената молба за отмяна следва да бъде допусната до разглеждане, тъй като е подадена в предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК тримесечен срок, от легитимирана страна, срещу подлежащо на отмяна по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК влязло в сила съдебно решение. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, трето гражданско отделение