Определение № 22 от 21.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1988/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на А. А. Ч. срещу определение №11/13.01.2020г. по ч.т.д.№2988/2019г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, с което са оставени без разглеждане като процесуално недопустими частната му касационна жалба с вх.№11210 от 05.06.2019г. срещу определение №3171 от 04.10.2017г. по в.ч.д.№3976/2017г. на Софийски апелативен съд и частната му жалба с вх.№12468 от 04.07.2018г. срещу определение от 22.05.2018г. по в.ч.д.№3976/2017г. на Софийски апелативен съд Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалвания акт и претендира неговата отмяна. Счита за неправилен извода на състава на ВКС за идентичност на частна касационна жалба с вх.№11210/05.06.2019г. с частна касационна жалба вх.№18630/08.11.2017г., по която е било образувано ч.т.д. №1697/19г. на ВКС, І т.о., като изтъква, че не са идентични приложените към тези жалби изложения на основанията за касационно обжалване. Поради това твърди, че не е налице повторно депозирана частна жалба. Също поддържа, че частната му жалба с вх.№12468 от 04.07.2018г. срещу определение от 22.05.2018г. по в.ч.д.№3976/2017г. на САС е подадена една година по – рано от частната му касационна жалба с вх.№11210 от 05.06.2019г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане като процесуално недопустима частната касационна жалба на А. А. Ч. с вх.№11210 от 05.06.2019г. срещу определение №3171/04.10.2017г. по в.ч.д.№3976/2017г. на Софийски апелативен съд, съставът на ВКС, ТК, е констатирал, че атакуваното въззивно определение, с което Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното определение за оставяне без уважение молбата на Ч. за освобождаване от държавна такса във връзка с молбата му за увеличение на иска по т.д. №1066/2003г., вече е било предмет на инстанционен контрол по ч.т.д. №1697/2019г. на Върховен касационен съд, I т.о. С постановеното по това дело определение №402 от 17.09.2019г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на определение №3171/04.10.2017г. по в.ч.д.№3976/2017г. на Софийски апелативен съд. С оглед на това е прието, че е налице повторно депозирана частна касационна жалба, която е извън срока по чл.275 ал.1 от ГПК. Относно частна жалба с вх. №12468/04.07.2018г., съставът на ВКС е посочил, че тя е насочена срещу определение от з.з. на 22.05.2018г. по в.ч.д. №3976/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на А. Ч. за освобождаване от държавна такса във връзка с частна жалба срещу определение №1153/04.04.2018г. на САС, като на жалбоподателя е указано да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. Дадените с обжалваното определение указания, касаещи редовността на посочената частна жалба, са изпълнени и е налице произнасяне по реда на чл.274, ал.2 от ГПК по приложеното частно производство №712/2019 г. на ВКС, ТК, І т.о., като с постановеното по това дело определение №174 от 10.04.2019г. е потвърдено определение №1153/04.04.2018г. по в.ч.д. №3976/2017г. на САС. С оглед на това е прието, че депозираната частна жалба с вх. №12468/04.07.2018г. се явява без предмет и не подлежи на разглеждане по същество. Преценката на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, относно недопустимостта на двете жалби следва да бъде споделена изцяло. Изводът за недопустимост на частна касационна жалба с вх.№11210 от 05.06.2019г. срещу определение №3171 от 04.10.2017г. по в.ч.д.№3976/2017г. на Софийски апелативен съд произтича не само от идентичността й с предходната подадена от същото лице частна жалба вх.№18630/08.11.2017г., като съдържание, доводи и изложени основания за касационно обжалване. Двете частни касационни жалби са насочени срещу един и същ акт и с подаването на първата от тях е реализирано правото на страната на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд определение, като с това е изчерпана възможността й да сезира касационната инстанция с последващи искания за контрол на същото определение. Процесуалното право на защита срещу евентуалната незаконосъобразност на въззивното определение е упражнено валидно от страната, вследствие на което е било образувано частно касационно производство пред ВКС - ч.т.д. №1697/2019г. на Върховен касационен съд, I т.о, приключило с окончателен акт. По тази причина последващи частни жалби срещу вече обжалвания въззивен акт не могат да породят деволутивен ефект. Правилна е констатацията на решаващия състав на ВКС също, че частна касационна жалба с вх.№11210 от 05.06.2019г. е подадена след срока по чл.275 ал.1 от ГПК, доколкото съобщение за обжалваното с нея определение №3171 от 04.10.2017г. по в.ч.д.№3976/2017г. на Софийски апелативен съд е връчено на страната на 30.10.2017г. Следва да бъде споделен изцяло и изводът на състава на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, за недопустимост на частна жалба с вх.№12468 от 04.07.2018г. срещу определение от 22.05.2018г. по в.ч.д.№3976/2017г. на Софийски апелативен съд. Със същата се обжалва отказ на Софийски апелативен съд да освободи А. Ч. от заплащане на държавна такса в размер на 15 лева, по частна жалба срещу определение № 1153/04.04.2018г. по в.ч.д. №3976/2017г. на САС. След като дължимата държавна такса е внесена и производството по частната жалба е приключило с окончателен акт – определение №174 от 10.04.2019г. по ч.т.д.№712/2019 г. на ВКС, ТК, І т.о.,, правният интерес на страната от обжалване на определението по чл.83 от ГПК е отпаднал. Преценката на предпоставките за освобождаване от държавна такса е от значение за развитието на съответното производство, по което тази такса се дължи. След внасянето на дължимата такса и приключването на производството, по което е била внесена, тази преценка вече е безпредметна. Предвид изложеното обжалваното определение на състава на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, следва да бъде потвърдено като правилно. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение