Определение № 74 от 15.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1694/2020 г.

Производството е по чл. 248 и по чл. 77 ГПК. Образувано е по молба, постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от адв. К. Д. Г., назначеният при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника по исковете, а сега - касатор М. Н. Д. за изменение на определение № 578/ 05.10.2020 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК по настоящото дело, в частта, с която възнаграждението на особения представител пред касационната инстанция е определено за сумата 300.00 лв. и е поставено в тежест на ищеца, а сега – ответник по касация К. Н. Г.. Искането е настоящият състав да увеличи възнаграждението до размера от 500.00 лв. и да постанови то да се изплати от бюджета на Върховния касационен съд. Ответникът по молбата, К. Н. Г. възразява, че е неоснователна, представя документ за платеното възнаграждение на особения представител, така както е по определението по чл. 288 ГПК и претендира сумата от 300.00 лв. също да се постави в тежест на М. Н. Д. (чл. 77, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК). С определение № 578/ 05.10.2020 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК по настоящото дело, не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение. Осъдителното въззивно решение е било обжалвано от адв. К. Д. Г., назначеният при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника М. Н. Д., а с определението по чл. 288 ГПК настоящият състав е определил възнаграждението на адв. К. Г. в размера от 300.00 лв. и го е поставил в тежест на ищеца К. Н. Г.. Това, че ищецът дължи възнаграждение на особения представител на ответника, а възнаграждението се определя от съответната инстанция при условията на Наредба № 1/ 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за всеки етап от инстанционното развитие на делото, е разрешение, възприето с т. 6 от ТР № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/ 2012 г. ОСГТК на ВКС. Определението по чл. 288 ГПК съответства на така извършеното нормативно тълкуване. Няма законово основание настоящият състав да го изменя, включително откъм установения с него размер (съдържание) на възнаграждението на особения представител. Размерът е определен от касационната инстанция при условията на Наредба № 1/ 2004 г., а сред тях не е възнаграждението, уговорено и платено от ищеца на неговия адвокат за представителството пред съответната инстанция. Следователно молбата по чл. 248 ГПК е изцяло неоснователна. Възнаграждението на особения представител на ответника, установено с определението по чл. 288 ГПК, междувременно е и платено от ищеца К. Н. Г. - така платежният документ към отговора на молбата по чл. 248 ГПК. На основание чл. 77, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК платената сума от 300.00 лв. касационният състав следва да постави в тежест на представлявания ответник М. Н. Д.. На основание чл. 77 ГПК и в зависимост изхода на делото пред настоящата инстанция (въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване) в тежест на касатора М. Н. следва да се постави и държавната такса от 30.00 лв. по сметка на Върховен касационен съд. Съгласно т. 7 от цитираното тълкувателно решение, длъжник по това публично вземане, предвидено в чл. 73 ГПК, вр. чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси по ГПК, е не особеният представител, а касаторът-ответник М. Н.. При тези мотиви, съдът