Определение № 3624 от 15.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2508/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Обжалвано е определение № 741 от 11.06.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 501/2024 г. по описа на ОС – Велико Търново, с което е потвърдено определение № 65 от 29.04.2024 г. по гр.д. № 90/2024 г. на РС – Трявна за връщане на основание чл. 129, ал.3 ГПК искова молба на К. Т.. Частният жалбоподател - К. Г. Т., поддържа доводи за допускане на касационното обжалване и за недопустимост и неправилност на въззивното определение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Производството по делото е образувано по искова молба на К. Т. против РС – Габрово и ОС – Габрово за солидарното им осъждане за заплащане на сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди поради на нарушение правото на разглеждане и решаване на гр.д. № 189/2024 г. на РС – Габрово в разумен срок съгласно чл. 6 § 1 КЗПЧОС. Ищецът е поддържал, че разглеждането на гражданското дело е забавено, тъй като съдилищата в нарушение на чл.10 от ЗОДОВ не са конституирали своевременно Прокуратурата на РБ като страна в процеса. Посочено е, че в резултат на нарушаване принципа на разумна продължителност претърпял и продължавал да търпи душевни болки и страдания и най - вече бил загубил доверие в правосъдието, редом с житейски дискомфорт, от погазване на основните му права и същите били в пряка последица и които щели да бъдат предмет на опровергаване от ответната страна. Първостепенният съд е приел, че исковата молба е нередовна и е дал указания на ищеца да изложи обстоятелства как са нарушени правата и по – конкретно на правото му на разглеждане на делото в разумен срок. Указано е му е да се конкретизира защо счита, че двата съда не са разгледали делото в разумен срок и да се изложат съображения защо счита, че ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят претендираното обезщетение солидарно. Прието е, че в указания срок ищецът е депозирал молба, с която не е посочил никакви конкретни обстоятелства, на които основава исковата си претенция за конкретната сума от 6000лв. солидарно спрямо двамата ответници. С определенише от 29.04.2024г. по гр.д.№91/2024г. РС Трявна е върнал исковата молба на чл.129, ал.3 ГПК. Съдът е счел, че в рамките на определения срок ищецът е подал молба с вх.№ 571/22.04.2024г., в която е цитирал разпоредби от различни нормативни актове и номера на съдебни решения, но отново не е посочил никакви конкретни обстоятелства, на които основава исковата си претенция за конкретната сума от 6000 лева солидарно спрямо двамата ответници, поради което исковата молба не отговаря на изискванията на чл.124, ал.1, т.4 от ГПК и ищецът не е отстранил в срока нередовностите в същата. За да потвърди първоинстанционното определение въззивният съд е приел, че в исковата молба и в последствие в допълнителната молба липсват изложени обстоятелства от ищеца за нарушаване правото му на разглеждане на делото в разумен срок, липсва изложение относно претендираните неимуществени вреди, липсва изложение относно основанието за възникване отговорността на РС-Габрово и ОС- Габрово и защо отговорността им е солидарна. Съдът е възприел изводите на първоинстанционния съд за нередовност на исковата молба, тъй като същата не отговаря на изискването за изложение на обстоятелствата, на които се основава иска. Изложил е съображения за това, че съдът не може да образува, респ. да продължи производство по нередовна искова молба, защото произнасянето му по такава ще бъде недопустимо, поради което е приел, че правилно исковата молба е върната на основание чл.129 ал.3 ГПК, а производството по делото прекратено. В приложено към частната жалба на жалбоподателя К. Т. изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, се поддържа, че с определението е даден отговор на процесуалноправни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да приложи дадените указания в тълкувателно решение № 53 от 18.06.1970 г. по гр.д. № 28/1970 г. ОСГК на ВС, ако не е загубило актуалност по действащия Граждански процесуален кодекс, както и за задължението на съда да определи предмета на спора, като съобрази изложените от ищеца обстоятелства в искова молба. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че определението е очевидно неправилно-основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК, поради очевидната му неправилност. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, предл. 1 ГПК по конкретизирания въпрос за задълженията на съда съгласно чл. 6 ГПК да разгледа и разреши всяка подадена молба за защита и съдействие на имуществени права, като определи предмета на спора. В трайно установената практика на ВКС се приема, че с исковата молба ищецът определя рамките, в които съдът дължи произнасяне, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, поради което в обстоятелствената част на исковата молба следва да бъдат изложени всички обстоятелства, въз основа на които ищецът търси защита на свои лични и имуществени права по конкретното дело. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК и принципа на диспозитивното начало, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, а съдът е длъжен да даде правна квалификация на предявените искове въз основа от фактическите твърдения на ищците в обстоятелствената част и петитума на исковата молба и само когато същите са неясни или се констатира противоречие между тях, съдът следва да даде указания за уточняването им и отстраняване на допуснатата нередовност. Когато при проверката на исковата молба съдът констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията на закона, съдът е длъжен да даде ясни и изчерпателни указания на ищеца по начин, по който те могат да бъдат възприети от страната, тъй като неточните или неясни указания на съда са равнозначни на липсата на такива и неизпълнението им не е основание за прекратяване на делото. В обжалваното определение на въззивният съд и в потвърденото с него първоинстанционно определение, в противоречие с практиката на ВКС съдилищата са приели, че исковата молба на ищеца е нередовна и след изпълнението на дадените от съда указания, поради което са върнали същата на основание чл. 129, ал.3 ГПК, а производството по делото е прекратено. В случая в обстоятелствената част на исковата молба ищецът е посочил доводи, които според него водят до основание за търсене отговорност на съдилищата за бавно правосъдие и за солидарното им осъждане, за което е направено искане и в петитума на исковата молба. Преценката дали гр.д. № 189/2024 г. на РС – Габрово е било разгледано в разумен срок от съдилищата съгласно чл. 6 § 1 КЗПЧОС и дали от това ищецът е претърпял неимуществени вреди касае разглеждането на спора по същество, а не е относима към проверката за редовност на исковата молба. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че въззивното определение е неправилно и следва да се отмени, като се отмени и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд. Делото следва да се върне на Районен съд - Трявна за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид изложените съображения съдът: