Решение № 5884 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3508/2026 г.

Производството е по реда на чл. 128а, ал. 3 във вр. с чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. П. А., чрез процесуалния си представител адв. Марков, срещу Решение № 675 от 16.02.2026г., постановено по дело № 1141/2025г. по описа на Административен съд-Стара Загора. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че е налице отказ от правосъдие, тъй като съдът не се е произнесъл по твърдените незаконосъобразни действия на ответника и не са обсъдили доводите му за извършени административни нарушения. Според касатора това представлява нарушение както на националното право, така и на правото на ЕС и практиката на СЕС, което води до особено тежки пороци на съдебния акт и до неговата нищожност. Прави искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което да бъде прогласена нищожността на цитираното определение. Претендира присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът – Ц. М. П., старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Стара Загора, в писмен отговор, моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС-Стара Загора е образувано по иск с правно основание чл. 128 а, ал.1 от АПК, предявен от И. П. А. за обявяване нищожността на Определение № 1280 от 07.02.2023 г. по адм. дело № 10522/2022 г. на Върховния административен съд (ВАС), Осмо отделение, с което е оставено в сила Определение № 2131 от 20.10.2022 г. по адм. дело № 123/2022 г. на Административен съд (АС) Стара Загора. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска. За да постанови този резултат, АС – Стара Загора подробно е обсъдил изведените от правната теория и съдебната практика критерии кога едно съдебно решение е нищожно. Формирал е извод, че следва да са налице изключително тежки пороци, засягащи правораздавателната власт на съда, изразената в съдебния акт воля или много тежък порок във формата на акта. При това и съобразно конкретно релевираните от ищеца твърдения е приел, че същите са насочени към обуславяне на неправилност, но не и нищожност на решението на АС-Стара Загора. С определението, чиято нищожност се претендира е оставено в сила Определение № 2131/20.10.2022г., постановено по адм. дело № 123/2022г. по описа на АС- Стара Загора, с което е оставена без разглеждане жалбата на А., с която са оспорени като незаконосъобразни бездействия на публичния изпълнител по изпълнително дело № 24100003888 от 2010 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, изразяващо се в неизпълнение на нареждане на по-горестоящ административен орган – влязлото в сила Решение № 472/27.12.2016 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, и невръчването на длъжника на издадените от публичния изпълнител административни актове, в периода от 28.12.2016 г. до настоящия момент, като недопустима поради липса на правен интерес, и производството по адм.д. № 123/2022 г. е прекратено. ВАС е споделил изводите на АС-Стара Загора, че след получаване на Решение № 472/27.12.2016г. на директора на ТД на НАП- Пловдив, публичният изпълнител не се е произнесъл в срок, което представлява мълчалив отказ за издаване на административен акт, а не неоснователно бездействие по смисъла на чл. 256 АПК. По отношение на невръчените актове ВАС приема, че евентуалното нередовно връчване има значение само по отношение на срока за тяхното обжалване. Тъй като обаче актовете са били обжалвани по административен и съдебен ред, а голяма част от тях са били отменени като незаконосъобразни, жалбоподателят не разполага с правен интерес да търси защита по реда на чл. 256 АПК относно самото връчване. На първо място, обжалваното решение е обосновано. Съдът, в съответствие с предмета на производството е изяснил релевантните за спора факти, въз основа на събраните по делото доказателства, като е изложил аргументирано фактическите си и правни констатации. Искът за прогласяване на нищожност на съдебното решение е установителен и може да бъде предявен безсрочно, съгласно разпоредба на чл. 128а АПК. В случая искът е за прогласяване нищожност на съдебен акт, който е влязъл в законна сила и се ползва със сила на пресъдено нещо. Следователно предявеният иск с правно основание чл. 128а АПК за обявяване нищожност на решението е подаден своевременно и е допустим, както правилно е приел и съдът. Съгласно възприетите от съдебната практика и правната теория, основания за нищожност на правно волеизявление, за да възприеме законосъобразния извод, че атакуваното съдебно решение е действителен съдебен акт, постановен в предписаната от закона форма, е нужно да притежава всички реквизити по чл. 172а, ал. 1 АПК, мотивиран е в съответствие с предвиденото в чл. 172а, ал. 2 АПК и е постановен от законен съдебен състав, подписан от съдията, взел участие в постановяването му, в съответствие с чл. 172а, ал. 3 АПК. Предвид конкретните данни по делото първоинстанционният съд правилно е преценил, че при постановяване на съдебното определение, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, не е осъществено нито едно от посочените изключително тежки нарушения, от което е изведено вярно и обосновано заключение, че съдебният акт е валиден. В случая определението, прогласяването на чиято нищожност се иска, е постановено от надлежен съдебен орган – ВАС, в надлежен съдебен състав – тричленен, и в рамките на правораздавателната власт на съда – чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК и чл. 217, ал. 1 във връзка с чл. 236 от АПК. Същото е изготвено в писмена форма и носи подписа на съдиите, които са го постановили. Настоящият състав счита, че всички изтъкнати от ищеца и настоящ касатор доводи за допуснати нарушения в Определение № 1280 от 07.02.2023 г. по адм. дело № 10522/2022 г. на Върховния административен съд (ВАС), Осмо отделеление, не обуславят неговата нищожност, а касаят по-скоро правилността на съдебния акт. Недопустимо е чрез производството за обявяване на нищожност да се търси преразглеждане на спора по същество. Върховният административен съд неведнъж е имал повод да посочи, че исковото производство по реда на чл. 128а АПК не е допълнително средство за преодоляване стабилитета на влезли в сила съдебни актове чрез посочване на касационни основания за тяхната отмяна. В случая, първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на утвърдените в теорията и практиката условия за действителност на съдебните актове, отнесени към въведения като предмет на иска по чл. 128а АПК съдебен акт на АС – Стара Загора. Очевидно не е налице нито един от посочените пороци, обуславящи отпадането от правната действителност на разглеждания съдебен акт. При постановяване на оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. Въпреки изхода от спора на ответника по касация не се следват разноски за настоящата касационна инстанция, тъй като такива не са сторени и липсва претенция в обратен смисъл. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,