Определение № 149 от 07.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2009/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2-ро ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 3844 от 11.04.2016 г. на Й. Т. Й., чрез адвокат Д. А. против определение № 88 от 11.03.2016 г., постановено по гр. д. № 2985/2015 г. по описа на ВКС, ГК, Трето отделение, с което са оставени без уважение молби с вх. № 12447 от 19.11.2015 г. и вх. № 39635 от 18.11.2015 г. на Й. Т. Й. за изменение на решение № 223 от 09.11.2015 г. по гр. д. № 2985/2015 г. на ВКС в частта за разноските. Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено, с оглед на което да бъде уважена молбата му за изменение на решение № 223 от 09.11.2015 г. по гр. д. № 2985/2015 г. на ВКС в частта за разноските, като присъденият в полза на ответника [фирма] адвокатски хонорар бъде редуциран до сумата от 300 лв. Ответникът по частната жалба - [фирма] не е подал отговор в законоустановения срок. При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, предходният състав на ВКС е приел, че ответникът по молбата за отмяна – [фирма] е представил писмена защита преди проведеното откритото съдебно заседание на 01.10.2015 г., в която е изложил доводите си по молбата за отмяна и е поискал присъждане на разноски за извънинстанционното производство, като е представил надлежно заверено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Съдът е отхвърлил възражението на молителя Й. Т. Й., че искането за присъждане на разноски от страна на ответника - [фирма] е процесуално недопустимо, тъй като е подадено след срока за отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК. Този извод на съда е съобразен със задължителното тълкувание, дадено в т.11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г., постановено по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че искането за присъждане на разноски може да бъде заявено най-късно до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. Доколкото депозираният на 28.09.2015 г. писмен отговор по молбата за отмяна е подаден преди проведеното откритото съдебно заседание на 01.10.2015 г., то претенцията за присъждане на разноски следва да се приеме за своевременно направена. Неоснователно се явява и оплакването на частния жалбоподател, че последният не е имал обективна възможност да възрази срещу така претендирания от страна на ответника адвокатски хонорар, тъй като не му е бил връчен препис от отговора по молбата за отмяна. П. състав на ВКС правилно е приел, че в производството по отмяна на влезли в сила решения по глава 24 ГПК не е предвидена процедура по двойна размяна на книжа. Така единствено от процесуалната активност на молителя в производството по чл. 307 ГПК зависи дали ще се запознае с данните по делото, респективно дали има постъпили нови искания от страна на ответната по молбата за отмяна преди проведеното на 01.10.2015 г. открито съдебно заседание. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение