Определение № 29 от 25.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 357/2013 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл.43,т.1 НПК, след като с разпореждане от 11.02.2013 г. съдията – докладчик по нохд№ 17772 / 2012 г.на Софийския районен съд прекратил производството по делото и постановил то да се изпрати на Върховния касационен съд за произнасяне по подсъдността. Прокурорът от ВКП изразява становище за основателност на искането да се определи друг компетентен съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намира, че са налице законните предпоставки за поисканата промяна на местната подсъддност. Посоченото в обвинителния акт местоизвършване на деянието обвързва по правилата на НПК за местната подсъдност компетентността на Софийския районен съд. Както е добре известно, местната подсъдност черпи своите основания от принципа за непосредственост и се подчинява на изискванията за бързина, ефективност, безпристрастност и снижаване на разходите и деловодните затруднения. Правилата за местната подсъдност нямат абсолютен характер и подлежат на промяна тогава, когато това се налага за спазване на посочените по-горе изисквания. Това са трите хипотези на чл. 43 от НПК, първата от които е относима към разглеждания казус. Видно от данните по обвинителния акт подсъдимият и всички свидетели имат адреси за призоваване в гр.Стара Загора, т.е. реализирано е законовото изискване много свидетели и обвиняеми да живеят в района на друг, еднакъв по степен съд.В конкретния случай това е Районният съд в гр.Стара Загора, който следва да разгледа делото. Воден от тези мотиви Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 43,т.1 от НПК