Определение № 5100 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4180/2026 г.

Образувано е по частна жалба от З. Р. М. с постоянен адрес в гр. Пловдив, чрез процесуален представител, адвокат Д. Илинчева с посочен адрес за получаване на съобщения и призовки, против Определение № 3273/20.03.2026г. на Административен съд- Пловдив по адм. дело № 540/2026г. С него се отхвърля искането му за спиране на предварителното изпълнение на Разпореждане № РВ-3-1502083893/06.11.2025г., издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ- Пловдив. Поддържа доводи, че определението е неправилно, с искане за отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се спре предварителното изпълнение. По частната жалба е постъпило възражение от Директора на ТП на НОИ- Пловдив чрез процесуален представител. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид частната жалба с доводите в нея, обжалваното съдебно определение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Частната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред административния съд е образувано производство по жалба на З. Р. М., чрез процесуален представител адвокат Д. Илинчева против Акт за прекратяване № 1040-15-33/13.02.2026г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив. С него се прекратява производството, образувано по жалба на М. против разпореждане № РВ-3-1502083893/06.11.2025г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ- Пловдив, поради просрочие на жалбата. С разпореждането се разпорежда на З. Р. М. да възстанови добросъвестно получени суми-парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 01.01.2021г. 31.03.2022г., в размер на 6038.10 лева. В това производство е искано спиране на предварителното изпълнение на обжалвания административен акт. По тава искане съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 166 АПК, поради което го отхвърлил като неоснователно. Определението е правилно. Предварителното изпълнение в случая е правно положение по силата на закона, поради което е налице засилена защита на държавен и/или обществен интерес с приоритет пред интересите на засегнатите отделни лица от издадения индивидуален административен акт. Това означава, че те следва да търпят законово предвидени неблагоприятни последици в правната си сфера в допустими от закона предели, каквато последица е наложения запор върху сметка. Самият изпълнителен способ запор върху сметки не означава значителни или труднопоправими вреди, като те следва да бъдат доказани с доказателства за тях. Твърденията за неблагоприятни икономически и социални аспекти на предварителното изпълнение на се установява да преминават допустимите от закона граници на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, както неоснователно се поддържа в частната жалба. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите към определението на административния съд, поради което определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 166 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение