Определение № 212 от 05.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6200/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх.№ 91576 от 25.07.2014 г. на В. Л. П., представляван от адвокат Ц. П. от САК срещу въззивно решение № 4383 от 16.06.2014 г., постановено по в.гр.д. № 5622/2014 г. на СГС, ГО, ІІІ „б” състав. С касационната жалба се поддържа, че в частта, с която е потвърдил първоинстанционното решение, въззивният съд е постановил неправилно решение - в нарушение на материалния закон и необосновано - основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл.280, ал.1, т.1, т.3 ГПК с довод, че въпросът „Пречи ли ползващият съсобственик, когато в писменото поискване по чл.31, ал.2 ЗС не е отправено искане другият съсобственик да си служи с вещта, а единствено е претендирано обезщетение и необходимо ли е изрично такова искане?” е обусловил изводите на въззивния съд и е от значение за точно прилагане на закона и за развитието на правото. В срока по чл.287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата по касация М. Л. В. чрез адвокат И. М. от САК, с който се поддържат доводи за недопускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, след преценка за наличието на основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима от гледна точка спазване на срока по чл.283 ГПК, както и с оглед изискването за наличие на цена на иска по гражданското дело над 5 000 лв. при цена на обуславящия иск в размер на 6 489,50 лева. С посоченото решение, Софийски градски съд, в правомощията на въззивна инстанция по чл.258 и сл. ГПК, е потвърдил решение № I-34-283 от 20.01.2014 г. по гр.д.№ 15049/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав в частта, с която В. Л. П. е осъден да заплати на М. Л. В. на основание чл.31, ал.2 ЗС сумата 6 489,50 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот – апартамент с адрес София, [улица], [жилищен адрес] за периода 01.02.2009 г. – 01.03.2012 г., както и да заплати на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1 107,70 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 01.02.2009 г. – 01.03.2012 г. Въззивният съд е изменил решението на СРС в частта за разноските. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав по чл.31, ал.2 ЗС, включително надлежно писмено поискване от страна на лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Съдът не е споделил тезата на касатора (застъпена както в отговора на исковата молба, така и във въззивната жалба), че в случая отсъства писмено поискване по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС, доколкото отправената от съсобственицата М. Л. В. през 2003 г. нотариална покана изобщо не съдържа конкретно искане да си служи с вещта съобразно правата си в съсобствеността, а се свежда единствено до претенция за заплащането на обезщетение. Изложеното мотивира настоящия състав на съда да приеме, че формулирания от касатора правен въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд. По този въпрос съдебната практика е противоречива. Според едното становище е достатъчно неползващият вещта съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да възникне основание за ангажиране отговорността на ползващия съсобственик, без да е необходимо да изяви желание за лично ползване на вещта - Решение № 119 от 11.03.2009 г. по гр.д.№ 3204/08 г. на ВКС, І г.о. Според другата теза, застъпена в Решение № 220 от 29.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1521/2010 г., II г. о., ГК и Решение № 172 от 06.07.2011 г. по гр.д.№ 996/10 г. на ВКС, ІІІ г.о., уважаването на иска по чл.31, ал.2 ЗС е обусловено и от провеждане на пълно и главно доказване от ищеца, че е отправил покана до ползващия съсобственик да му предостави ползването на вещта съобразно правата му, което да му е било отказано. По тази причина е образувано тълкувателно дело № 5/2014 г. на ВКС, ОСГК, включително по въпроса „Необходимо ли е, за да бъде уважен искът по чл.31, ал.2 ЗС, писмената покана на лишения от ползването съсобственик да обективира желание за реално ползване на съсобствената вещ съобразно правата му”. Очевидна е идентичността между обуславящия крайния изход на спора въпрос и този, поставен на вниманието на ОСГК. Предвид това обстоятелство, както и съобразно разясненията, дадени с тълкувателно решение № 8/2013 от 07.05.2014 г. по тълкувателно дело № 8/2013 г. на ВКС, ОСГТК, се налага произнасянето по селектирането на касационната жалба да бъде спряно до постановяването на тълкувателно решение по т.4.2. от тълкувателно дело № 5/2014 г. на ВКС, ОСГК. По изложените съображения и на основание чл.292 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия