Определение № 5204 от 14.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4301/2024 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 501755/05.09.2024г. на Н. Т. Ц. за отмяна на влязло в сила решение от 04.04.2017г. по гр.д.№7619/2016г., потвърдено с решение № 457/13.11.2017г. по въззивно гр.дело № 446/2017г. на Плевенския окръжен съд и на решение от 15.10.2019г. по гр.д.№ 2000/2019г. на РС-Плевен, потвърдено с решение от 02.04.2020г. по въззивно гр.д.№ 26/2020г. на Плевенския окръжен съд. С първото решение е признато за установено, че Ц. дължи на „Топлофикация Плевен“ ЕАД сумата 587,45 лева, включваща сумата 511,90 лева-консумирана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г. и 75,55 лева – лихва за забава от 04.01.2014г. до 19.07.2016г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 5672/2016г. на РС-Плевен. С второто решение е признато за установено, че Ц. дължи на „Топлофикация Плевен“ ЕАД сумата 466,87 лева, от които 420,45 лева-консумирана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. до 31.12.2018г. и 46,42 лева–лихва за забава от 02.12.2016г. до 14.02.2019г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1017/2018г. на РС-Плевен. В молбата и в уточнителната молба от 11.10.2024г. се твърди, че след постановяване на оспорените решения молителката узнала за наличието нови обстоятелства от съществено значение за двете дела, а през 2022г. след като сезирала компетентни органи и ответното дружество се снабдила с нови писмени доказателства - основания за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се, че към момента на постановяване на двете атакувани решения молителката не е разполагала с констативен акт, установяващ въвеждането в експлоатация на абонатната станция и доставянето на ТЕ в имотите, като по нейна молба от 09.08.2022г. директорът на ДНСК-Плевен й отговорил с писмо от 18.10.2022г., според което за абонатната станция и отоплителната инсталация липсва разрешение за въвеждане в експлоатация. Поддържа се, че след датата на постановяване на решението по първото дело са й станали известни и следните обстоятелства: ответното дружество не е монтирало в абонатната станция отделни топломери за всяка от четирите секции, като по този начин задължавало ищцата да плаща начислено, а не отчетено количество ТЕ; част от собствениците на имоти незаконно са монтирали отново в кухните си отоплителни лири; отопляемият обем на имота е изчислен на база строителен план, а не топлофикационен план. Твърди, че изложеното се отнася и до второто решение от 15.10.2019г. на РС-Плевен (потвърдено с решение от 02.04.2020г. на ОС-Плевен), по което не е приложено подадено от нея заявление за отказ от доставка на ТЕ и не е изтъкнато обстоятелството, че от 2016г. получава еднократна помощ за отопление с ел.енергия. Представят се към молбата копия от следните документи: писмо с изх.№1824/05.11.2019г. на „Топлофикация Плевен“ ЕАД за извършена проверка на присъединени отоплителни тела в сграда в гр.Плевен, в отговор на жалба на Ц. от 21.10.2019г.; уведомление с изх.№ 1733/14.10.2019г. от ответното дружество във връзка с направен от молителката на 08.10.2019г. отказ от топлоснабдяване; заповед № 8/08.05.2018г. на ДСП-Плевен за отпускане на Ц. на целева помощ за отопление; заповед №2/25.01.2019г. на ДСП-Плевен за отпускане на Ц. на целева помощ за отопление; молба от 09.08.2022г. на Н. Ц. до директора на ДНСК-Плевен за издаване на документ, удостоверяващ валидно разрешение за ползване на абонатна станция на блок № 7 в ж.к.Мара Денчева и писмо с изх.№ ПЛ-1170-00-238 от 18.10.2022г. на началника РДНСК-Плевен, според което в регионалната дирекция не се съхранява документация, отразяваща изрично абонатната станция и отоплителната инсталация. Ответникът по молбата за отмяна – „Топлофикация Плевен“ ЕАД оспорва същата като недопустима. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е подадена от заинтересована по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК страна и е насочена срещу влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо. Съдът счита, че молбата е недопустима и трябва да се остави без разглеждане по следните съображения: Молбата за отмяна на влязло в сила решение по чл.303 от ГПК освен посочване на конкретното основание за отмяна, трябва да съдържа и точно и мотивирано изложение на факти, попадащи в някоя от хипотезите на чл.303, т.1 до т.7 от ГПК и това е условие за нейната редовност (т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС). В случая молбата за отмяна не отговаря на изискването за редовност. С определение от 260040/18.09.2024г. съдът, администриращ молбата, е дал на молителката указания да представи точно и мотивирано изложение на основанията по чл.303, ал.1 ГПК, като в указания едноседмичен срок молителката е подала на 11.10.2024г. уточнителна молба, с която нередовността не е отстранена. В тази молба, страната, макар отново да твърди, не обосновава надлежно наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от значение за изхода на спора, с които да не е могла своевременно да се снабди в рамките на развилите се съдебни производства. Нито едно от представените към молбата доказателства, както и нито един от наведените в нея доводи за наличие на нови обстоятелства не може да се отнесе към това отменително основание, в това число и към някое от другите основания по чл. 303, ал. 1 ГПК. На следващо място, съставът на ВКС намира, че молбата за отмяна е подадена след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК тримесечен срок от узнаването на новите обстоятелства или от датата на снабдяването с новите писмени доказателства. Молбата за отмяна е подадена на 05.09.2024г., а според изложените твърдения и данните по делото Ц. се е снабдила с част от документите още през 2018г. (заповед № 8/08.05.2018г. на ДСП-Плевен), през 2019г. (писмо с изх.№1824/ 05.11.2019г. на „Топлофикация Плевен“ ЕАД, уведомление с изх.№ 1733/14.10.2019г. от ответното дружество и заповед №2/25.01.2019г. на ДСП-Плевен), съответно през 2022г.(писмо с изх.№ ПЛ-1170-00-238 от 18.10.2022г. на началника РДНСК-Плевен), а „новите обстоятелства“ са й били известни още към 12.12.2016г., когато по гр.д.№ 7619/2016г. на РС-Плевен е подала насрещна искова молба и ги е изтъкнала като обстоятелства, на които основава отрицателния си установителен иск против „Топлофикация-Плевен“ ЕАД. Ето защо и с оглед датата на подаване на молбата за отмяна тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е изтекъл. Сроковете по чл. 305 ГПК са преклузивни и за тях съдът следи служебно. При неспазен срок се преклудира правото на страната да иска отмяна на влязлото в сила решение. В този смисъл и разясненията на т. 9 от ТР/31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, според които подадената след изтичането на срока молба за отмяна е процесуално недопустима и подлежи на оставяне без разглеждане. Предвид недопустимостта на искането за отмяна на влезлите в сила съдебни решения, без уважение следва да се остави искането на Н. Ц. за спиране на изпълнителните действия по изпълнителните дела, образувани по двете искови производства до постановяване на решение по молбата за отмяна. Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на ІV ГО